Боклукът е пари и политика. А в София създаде много бизнеси. И вече трета година е държавна грижа -освен софийските и останалите данъкоплатци плащат за него.
С парите ни, дадени за балиране на сметта на столицата, съхраняването и последвалото й извозване за "погребения" в различни депа из България, можеше да се построи един завод за преработка на боклук. Според сметките, Първият-на-първа-копка ще струва 208 млн. лева, когато стане готов през 2012 г. Само Пловдив, Карлово и Силистра получиха като компенсации за балирането на софбоклука близо 90 млн. лева... Но бали се караха и в Цалапица, а има още за возене.
Боклукът на София започна да се пакетира, балира и съхранява на собствени - или наети от фирмите терени, през 2005-а г. Благодарение на договорите, сключени от тогавашния кмет Стефан Софиянски и вечния заместник-кмет на столицата от негово та до днешно време Минко Герджиков. Вероятно на това му се вика приемственост...
(Какво толкова - и военният министър на Обама Робърт Гибс е единственият републиканец в кабинет на демократи. А тук поне - "десен" при "десен".)
В продължение на три кметски мандата Стефан Софиянски не реши проблема със софийския боклук - и когато проблемът стана криза, се спаси в парламента - в средата на третия си мандат.
Но бизнесът с балите остана. Новият кмет Бойко Борисов определи през 2006-а балирането като неизбежност - и планината от бали продължи да расте. Парите също.
Сега малко сметки. Трите фирми балираха при различни цени - едната за 29.87 лева за тон без ДДС, втората - по 33.64 лв. за тон и третата - за 34.57 лв. за тон. Имената им са вече без значение. Те си получиха парите. Нека направим средно аритметично - 32 лева за тон. За удобство при смятането.
От 3 октомври 2005 г. до март 2007 г. бяха натрупани около 600 000 бали - или приблизително 440 000 тона, по официални данни. Само за това сметката излиза около 14.08 млн. лева. Без да се брои съхранението на балите на открито на площадките. А там все още гният близо 1/4 от тях.
Междувременно Суходол - затворен при Софиянски през зимата на 2005-а, беше пак отворен законно при Борисов през октомври 2009-а. Оказа се, че там имало още място. Впрочем, това се знаеше и при Софиянски - колко обем е свободен в последната клетка. Но нали трябваше да има бизнес...
След това започна почетното разкарване на софийския боклук. Едната от фирмите, вредила се в балирането, се вреди и при возенето. Общинската "Чистота-Искър" - даже си нае камиони, защото спечели поръчката без да ги има. (А камионите се оказаха на общинския съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски.) Прие да ги вози на 15 стотинки за километър. А до Силистра си е над 430 километра. БДЖ щеше да ги достави на поне пет пъти по-ниска цена на тон за километър, особено при поръчка за 180 000 тона...
За подобно разкарване на бали в Европа се сещам само за Неапол - при това там ги возеха до Хамбург. Вероятно примерът на италианската мафия, за която е публична тайна, че държи тамошната смет, е заразителен.
И се почна кеширането с нашите пари. Погребението на 180 000 тона в депото на Силистра излезе 20 млн. лева.
За депонирането на тон боклук данъкоплатците плащат по-евтино отколкото при балирането - средно излиза под 30 лева на тон. Всъщност над 27 лева на тон струваше в Силистра, близо два пъти по-малко в Карлово, а в Цалапица - 22.15 лева на тон. При всички случаи само закопаването на 440 000 тона няма да излезе по-малко от 10-12 млн. лева.
Дотук сметките приближават към 150 млн. лева. С разкарването на последните тонове бали и разчистването на площадките ще стигне - и надмине, 200 млн. лева. Дори и да не броим обещаните от Бойко Борисов компенсации за жителите на Суходол...
Така че боклукът в България е на страшна почит и уважение. Затова 20 години никъде в България не се направи нито един завод за боклука. Иво Карамански казваше, че в сметищата е заровено злато. Кръстникът не успя да го извади. Направиха го други...
