Може би на ЕС щеше да излезе по-евтино да върне на гръцкия Партенон изнесените от 1802 до 1812 г. скулптури, повечето от които днес могат да се видят в Британския музей. Като си приспадне, разбира се, 35-те хиляди паунда, платени от Британския музей на разорения лорд Елджин за придобиването им...
Така щеше да се увеличи притокът на туристи, които сега катерят най-високото място на Акропола, посветено на боговете, и съответно - да се вдигнат приходите за гръцкия туризъм, който храни държавата. Оправдано - преди 15 века тук се е пазела касата на Делоския морски съюз и държавния архив.
Сега обаче ЕС ще подпре с 1 трилион долара за три години Партенона - иначе ако рухне гръцкият гений, ще пострада единната европейска валута. А Гърция, наред с още 15 държави, е една от колоните, които я поддържат.
Въпреки милиардите за Гърция обаче, еврото продължи слалома си и удари най-ниското дъно спрямо долара от 4 години насам. Не защото гръцката слабост пропука еврозоната и настърви спекулантите, а защото финансовите министри от ЕС се канят да обсъдят в Брюксел как да наложат по-строги регулации на същите тези спекуланти, прикрити зад хедж-фондове.
С което предизвикаха ответния удар.
Спекулантите залагат срещу единната валута, обръщайки в печалби страховете, че европейската общност няма да овладее евентуална ескалация на дълговата криза на континента, започнала от Гърция.
Основен противник на идеята за регулация на тази индустрия обаче е Великобритания - все пак Лондонското Сити е крепостта на хедж фондовете.
А в лицето на новия британски кабинет, коалиция между консерваторите и либерал-демократите, разстоянието между Острова и еврозоната става на практика непроходимо. Така че изходът от подобни преговори, с които да се сломи британската съпротива за намордници на финансовите акули, е по-скоро песимистичен.
Въпросът е колко може да издържи еврото на атаките? И дали няма да се нареди един ден до гръцките скулптури в Британския музей...
