Последната смъртна присъда на Турция

Кое обединява всички държави в Европа? Не е Европейският съюз, не е общата валута. Не е и общият език, нито еднаквият стандарт на живот, очевидно.

Нямаме общ модел за държавно устройство, нито общ модел за свобода на словото. Нито заплатите, нито данъците, нито инфраструктурата, нито образователните системи имат нeщо общо помежду си.

И все пак има един въпрос, по който всички (без една) държави са на едно мнение: забраната на смъртното наказание.

Естествено, има изключение, което доказва правилото: Беларус. А дори Лукашенко е свел изпълнението на екзекуциите до относителен минимум през последните 15 години.

Мотивът е ясен: държавата няма право да отнема човешки живот от "името на народа". Мирът не е война, невежеството не е сила. Репресията има граница. В Европа е така.

Затова моментът, в който турският президент Реджеп Тайип Ердоган си позволи да предяви претенции към правото да убива политически противници - това беше повратната точка, последният отрезвяващ сигнал за Европа.

Не защото той има намерения да екзекутира пучистите от 15 юли, напротив.

Ако Ердоган е искал трупове на генерали, те щяха да му бъдат сервирани още на следващата сутрин.

Докато група мъже смазваха от бой разоръжените редови войници на моста над Босфора, техните началници - идеолозите на злополучния опит за преврат - бяха арестувани в спретнати цивилни дрехи и ошамарени от полицията.

Picture: Suspected coup leaders (seems they were beaten) #Turkey pic.twitter.com/NBxzrXyYg1

— Michael Horowitz (@michaelh992) July 17, 2016

Султанът не желае да си цапа ръцете с кръв - не само ще бъде демонизиран по цял свят, а и ще превърне заговорниците в мъченици за вътрешно ползване.

Ако имаше адресат за посланието на Ердоган "Ако поискам, пак ще извадя бесилките", то това беше Европа. И този път чашата преля. Показателно е, че дори Германия забрави за всякакви дипломатически недомлъвки и директно показа вратата на турския президент.

Но нямаше да се стигне дотук, ако не беше беззъбата серия от отстъпки на всяка цена, които поставиха цял континент в зависима позиция спрямо интересите на един самозабравил се автократ. Нямаше да се стигне дотук, ако НАТО обръщаше внимание на тежката корозия в един от ключовите си партньори.

Бомбените атентати като ежедневие, смазването на опозиционната преса, третирането на политически противници като терористи - това е Турция през 2016 г.

Поредното доказателство, че външната политика в стил "По-добре дяволът, който познаваме" отдавна е фалирала.

Впрочем, с или без ЕС, Турция не е екзекутирала затворници от 1984 г.

По ирония, последната изпълнена смъртна присъда е одобрена от Кенан Еврен - последният турски президент, взел властта с военен преврат.