Добър вечер, уважаеми зрители...

Eдин леко изтъркан виц гласи, че в новините водещите ти пожелават "Добър вечер!", а после 30 минути ти обясняват защо вечерта никак не е добра. Да се каже, че напоследък новините по националните телевизии звучат песимистично, е малко. Понякога тези 20-30 минути ти дават от 30 до 60 причини да сложиш край на тази мъка незабавно.

Най-често това става с дистанционното, но горчивият вкус от видяното остава доста дълго след като човек е превключил канала.

Ако си пуснете телевизора в 19:00 часа, шансът да разберете кои са всички актуални събития от изминалия ден е 50 на 50 процента. Да, ще получите информация за най-важното от деня, но схематична. В останалите 50 процента от времето ще чуете далеч по-маловажни неща, които просто трябва да допълнят "черната хроника".

Подгответе се за солидна пропаганда на тема "България е ужасно място за живеене".

В последните два дни имаше два шокиращи случая на публични побои и то в центъра на София. Новините са длъжни да ви информират за това. Но освен точна и изчерпателна информация ще ви се наложи да изгледате и дежурното интервю с лекар, специалист, Завеждащ-отделението-по...

Уважаваме медиците и тяхната трудна професия, но при подобен тип преки включвания новините започват да приличат на епизод на "Спешно отделение" и не дават никакви конкретни данни на зрителя. Фрактури, руптури, инфраорбитални кръвоизливи са само част от термините, от които няма да разберете нищо допълнително за инцидента.

Още тук оптимизмът започва да ви напуска и сте съвсем прави - агресията и насилието са сериозни теми, които не предполагат да ви става леко на душата.

Новина номер две - има вероятност линейките на Спешна помощ да останат без GPS системи и комуникация с диспечерите на номер 112. Тази новина ви притеснява още повече - не просто има шанс да ви пребият на улицата, но и няма кой да ви помогне. Песимизмът ви обзема все повече - има биячи по улиците, но няма лекари и полиция.

Водещият продължава безмилостно - не се знае кога ще има обществена поръчка за нова комуникационна и навигационна система. Досещате се, че има вероятност да станете жертва на насилие, но не се знае за колко време ще пристигнат екипите на Спешна помощ до мястото, на което се намирате.

В следващите минути очаквате да чуете ако не нещо, което да ви разведри и оправи настроението, то поне да е любипитно. Грешите. Сега е моментът да разберете, че ако на улицата не ви пресрещнат високи момчета с качулки, има и много други начини да пострадате, ако излезете от дома си.

Навън ви дебнат десетки опасности. Има например потенциална вероятност мост над главна пътна артерия да се срути върху вас. Шансът е минимален, но го има. Ако търсите положителното тук, то е, че този път няма никой пострадал от евентуално опасното съоръжение.

Освен за изоставени и опасни за живота обекти, ще ви информират и за злоупотреби, изнудване и корупция на всички държавни нива. Но тази информация никога не идва в контекст, в свързан разказ или логична взаимовръзка. Тя винаги е в стил "Всички са лоши, но виновни няма".

Внушението е, че в България политическата ситуация е безнадеждна и единственият изход са двата терминала на Летище "София". Напълно възможно е вече сериозно обмисляте да повикате такси и да се насочите към Терминал 1 или 2.

Не бързайте! Предстои ви да разберете, че и в чужбина положението е пред Апокалипсис. Наводнения, земетресения, пожари, природни бедствия запълват времето, отредено за чуждестранни новини.

Вероятността да чуете новини от международната политика и икономика е нулева, защото според дежурните редактори никой не се вълнува от тези неща, а и те рейтинг не правят.

За всеки средно умен човек е ясно, че ако има случаи на насилие, убийство, престъпления - то новините трябва да ги отразят. Ако е станала трагедия - трябва да я видим в емисията новини, колкото и да ни е тъжно или неприятно. Но тенденциозното превръщане на новините в черна информационна хроника отказва много интелигентни хора да включат телевизора си след 18:30 часа.

Явно никой или почти никой не разбира, че не е необходимо новините да ни информират за всяко паднало дърво и за всеки накриво забит пирон в България. При това тези новини да се четат от водещите с тон и физиономии, които предвещават края на света, и биват представени със сравнения като "улиците станаха на реки" и "изсъхнали стърнища пламнаха като факли".

Да се каже, че има наводнение или пожар очевидно не е достатъчно за една националната телевизия. Всичко трябва да звучи потресаващо и хиперболизирано до краен предел, вместо просто да се предаде обективно случващото се.

Да, когато има нещо нередно зрителите трябва да бъдат информирани. Но необходимо ли е да слушаме за десети път изследванията за така наречения двоен стандарт при храните и да оставаме с впечатлението, че следващата хапка бисквита ще ни отрови смъртоносно? Нищо чудно някъде по света да открият лек за СПИН, за който ние ще разберем чак след седмица, ако разчитаме само на емисиите новини по телевизията.

В новините има достатъчно минути, които могат да бъдат отделени за култура, иновации, талантливи деца, вместо за маловажен, но достатъчно песимистичен "пълнеж", способен да накара човек не просто да спре телевизора, а и да го счупи от яд.

Лесно можете да познаете, че сте прекалили с гледането на новини - имате чувството, че цялото щастие ви е напуснало и няма изгледи да изпитате положителни емоции скоро. Убийствата, насилието, побоите и човешкото нещастие ви идват в повече. В главата ви се въртят мисли за емиграция, ако не и по-лошо.

В подобни случаи е най-добре да спрете телевизора, да си пуснете качествен филм и да си отворите една бира. А още по-добре е да излезете, да се видите с приятелите си, да се отпуснете и да се уверите, че светът, дори и в България, не е чак толкова гаден.