26 март се оказа преломен момент за доста лидерски амбиции без подплата.
Особеният случай е, че докато големите губещи вече пишат мотивите към оставките си, самите победители не смеят да се похвалят с успеха си.
Неслучайно: единствената възможна управляваща коалиция може да се окаже доста подобна на компромиса ГЕРБ-РБ-ПФ-АБВ, който за краткото си съществуване погуби два от четирите си движещи елемента.
Ето какво научихме от резултатите след парламентарните избори:
1) ГЕРБ - добрата новина е лоша новина
Днес ГЕРБ може да си отдъхне с облекчение: партията успя да излезе от опасния "свредел", в който попадна след неочаквано лесната загуба на Цецка Цачева, като за втори път се оказа единствена дясна (по критериите на ЕНП) политическа сила в Народното събрание.
След като Румен Радев оцвети в "червено" картата на България, ГЕРБ взе реванш: водеща сила в София, в областните градове и в по-малките населени места, с изключение на селата.
Бойко Борисов ще бъде първият партиен лидер в почти 30-годишната демократична история на България, който получава възможност сам да оглави Министерския съвет. И добрите новини приключват тук.
ГЕРБ е първа политическа сила, но с едва 33 на сто подкрепа от гласоподавателите. Регистрира първи прираст на симпатизанти от пробива си през 2009 г. насам, но далеч недостатъчен за създаване на еднопартиен кабинет.
Кабинет "Борисов 3" в рамките на по-малко от 10 години издава най-големия дефект на ГЕРБ - неспособността да изкара поне един пълен мандат, в който да приложи управленската си програма.
Нещо повече: смазващият натиск на ГЕРБ върху Реформаторския блок през 2014-2016 г. даде нежелан откат. С меню от партньори като "Патриотите" и "личното си разочарование" Марешки, Борисов е обречен да търпи много сериозни главоболия през следващите няколко години.
2) БСП - ако кампанията беше с една седмица по-къса...
Корнелия Нинова можеше да спечели изборите, ако не беше торпилирала кампанията си в последния момент. Още от самото начало тя изпревари ГЕРБ с предизборната си програма и диктуваше правилата на играта в преговорите за несъстоялия се лидерски дебат.
Рисковата стратегия за рязко прочистване на листите от вехти социалистически апаратчици можеше да й струва лидерската позиция след 26 март. С днешна дата, лобитата на бившите председатели едва ли могат да има претенции към ключовете от "Позитано" 20, а отцепниците около Георги Първанов и Татяна Дончева изпаднаха под 2%.
Двойният ръст на гласовете за червените листи в сравнение с тоталната капитулация през 2014 г. не е толкова непредсказуем резултат, особено след пробива на Румен Радев преди 5 месеца. Но това, което прави впечатление, е, че БСП не беше получавала толкова силен вот от предкризисната 2005 г. насам (поне според предварителните данни).
Дали от прекалена самоувереност, дали от опит да форсира прилива на нови гласове - Корнелия Нинова предизвика обратен ефект в последните дни на кампанията.
Нямаше и следа от овладяната целеустременост, с което тя посрещна победата на Румен Радев на 6 ноември 2016 г. "Ездаческата" триумфална фотосесия се превърнаха в пародия. Отказът да се извини за неуместната реплика "Демокрацията ни отне много" преля чашата.
Подобни ситуационни грешки не остават ненаказани. БСП изпусна всеки шанс да състави кабинет със свой мандат.
3) Балонът на медийните "чудеса" се пукна
Най-агресивните предизборни играчи се оказаха най-големите губещи на вота. Остава и медиите да научат урока си - въпреки диспропорционалното "облъчване" с популизъм, българинът вече не гласува с дистанционното.
На ръба на изпадането от Народното събрание, Веселин Марешки отбеляза два пъти по-нисък резултат в сравнение с личния си пробив на президентските избори само преди 5 месеца. Листите в стил "роднина-милиционер" и неразбориите около съдебната регистрация на двете му партии показаха, че мечтата му да бъде "българският Тръмп" няма да я бъде скоро.
Валери Симеонов, който също се готвеше за ролята на парламентарен "Кръстник" в 44 Народно събрание, не не успя да задържи положителната тенденция след президентските избори.
Едва ли Симеонов е забравил и за онзи ултиматум, който сам разкри след вота за президент на 6 ноември 2016 г.
Тогава лидерът на НФСБ призна, че е обмислял да изтегли НФСБ от коалицията на Патриотичния фронт, ако резултатът на Красимир Каракачанов се окаже е по-нисък от сбора на трите НФСБ, ВМРО и Атака на парламентарните избори през 2014 г. За късмет - Каракачанов привлече почти 200 000 гласа в повече.
Сега обаче ситуацията е драматично променена. Реалните гласове на "Обединените патриоти" след 26 март са малко над 300 хиляди - и за това могат да се сърдят само на себе си и на нелепия опит за преиграване на "Голямата екскурзия" по българо-турската граница.
Липсата на алтернативи пред ГЕРБ за съставянето на коалиционен кабинет вероятно ще спаси единството на Симеонов, Каракачанов и Сидеров, но няма да се изненадаме, ако "патриотичната" формация се разпадне насред мандата (с риск да повлече цялото управление).
4) Проклятието на десницата: вкупом съгрешиха и станаха негодни
За втори път след провала през 2013 г. "автентичните" десни остават без представителство в Народното събрание. Иронията е, че с кумулативен резултат от около 9 процента, трите парчета от пост-СДС пъзела можеха да се окажат трета политическа сила след ГЕРБ и БСП.
За втори път в историята си СДС губи мястото си в Народното събрание. Този път обаче провалът е особено болезнен. От формация с четирима министри в последния кабинет (Лукарски, Кунева, Москов, Ненчев), до "нищожна отломка" от десния електорат, Реформаторският блок плати доста висока цена за ненавременния конформизъм.
Едва ли има много десни избиратели, които са склонни да простят "усукването" около последния мандат в края на 2016 г., абсурдната коалиция със Светльо Витков или съюза с отцепниците на Бареков. С едва 44% лоялни избиратели в сравнение с 2014 г., РБ явно отива в историята.
Най-горчивата чаша се падна на Радан Кънев - човекът, който 4 години се опитваше да се еманципира от наследството на Иван Костов, в крайна сметка повтори последната му грешка. Да заложиш цялата си партия на чужд кон покрай т.нар. "исторически компромис", само за да полетиш към земята, унизен и с нож в гърба - едва ли има по-печален край на една политическа кариера.
По ирония: единствената малка "дясна" партия с евентуален шанс за достъп до 44 Народно събрание се оказа "Да България" - внезапно създадено, идейно поливалентно движение, без претенции за "синя" родова памет, качено на проформа коалиция с други две бутикови партии.
5) Референдум с часовников механизъм
Докато всички партии броят оскъдните си проценти и калкулират новото "разпределение на порциите", три бомби с часовников механизъм продължават да цъкат в основите на 44-то Народно събрание.
Още преди началото на кампанията, Слави Трифонов постави ултиматум на неизбрания парламент: ако трите въпроса от референдума не бъдат приети, антисистемната преса от 2016 г. ще се повтори с двойна сила.
Дотук нито една политическа сила не се е ангажирала с 3 от 3 решения на онези 2,5 милиона избиратели, които дадоха гласа си за мажоритарни избори в два тура, за партийна субсидия от 1 лв./глас, и за задължително гласуване.
Очаквано, задължителното гласуване на 26 март се провали (под 55 на сто избирателна активност), идеята за спиране на държавното финансиране на партиите беше възприета като "покана за екзекуция", а ГЕРБ останаха сами в обещанието си да въведат изцяло мажоритарен вот на парламентарните избори.
Дали промяната в Изборния кодекс няма да се окаже залогът за бъдещето на властта и кой ще излезе победител в играта на нерви между политиката и шоуто - това може да се окаже един от най-важните въпроси в следващите месеци.
Но в подобна ситуация, илюзията за пълен мандат на 44 Народно събрание изглежда напълно нереална.
Какво искаме? -- Ново правителство! Кога го искаме? -- Веднага! Какво избрахме? -- Старото правителство! Браво, отличен резултат! Пак пораснаха крила на боко...
Е, има разлика от миналия парламент, Гризли. В новия вече няма да има дори един сериозен десен представител (точно нула депутати, представляващи младите и красивите протестиращи), влиянието на БСП се увеличава, и влизат повече тотални дебили като ОП и Воля, в сравнение с които дори пожарникарят изглежда като що-годе резонен политик.
Много слаб, некомпетентен и тенденциозен "анализ".
Защо да е неадекватен коментарът? Много точни попадения има даже. Например, РБ се самоубиха от алчност. Получиха непропорционално много министерства в предното правителство, с оглед на броя си депутати. И бяха източникът на най-силни негативи на правителството със скандалните концепции на Москов и неадекватствието на Кунева. И ако приемем, че ГЕРБ и партията на мнозинството от простолюдието, РБ трябваше да е представителството на интелигенцията. Вместо да помогнат с истински експерти на министерски постове, те си ги раздадоха по лидерски Сега същата роля се пада и на ОП. Вече няма бягане от отговорност, за да трупат дивиденти. Каквото искат да постигнат, СЕГА е моментът да го реализират. Ако не го направят, ще се разбият на парчета и ще потънат като РБ. Най-малкото, ако са истински патриоти, ще поискат министерствата, до които ДПС толкова години се домогваше - Земеделието и Горите. И ще прекършат поголовното изсичане и изнасяне на горите ни от догановата мафия.
Добре, че на нинова не й поникнаха крила...
>Получиха непропорционално много министерства в предното правителство Получиха министерства продажниците от РБ, които се водеха от блока, но всъщност приеха охотно да са подлоги на Борисов. Техните министерства ги брой на ГЕРБ. Борисов ги употреби за целта - да всее раздор сред конкуриращата го десница за да я разбие - след което ги остави да се оправят сами. Цената от няколко министерства, управлявани от хора, които, поне външно, не са членове на ГЕРБ, беше доста малка за успешно постигнатата цел.
Успешно постигната цел казваш. До тук добре, но сега БББ има по-малко депутати от предишния парламент. И пак ше му се наложи да се коалира с някого. И пак старата песен на нов глас. Освен това и гербаджийски министри също твориха не по-малко дивотии от РБ. Винетка Павлова например - можеше още преди повишаването на цената на винетката, да се въведат и три и шест месечни винетки, и маржовете да се направят така, че да не притискат силно към годишната винетка. Е да да, ама не. Заради това герб отнесоха немалко негативи, като не се и опитаха даже да тушират недоволството. Замазването от дата до дата, ще дой чааааак догодина 2018. Е в следващите избори още по-малко депутати ще имат герб, докато не се разпаднат напълно.
>сега БББ има по-малко депутати от предишния парламент Всъщност ще има с 12 повече - 96 срещу 84 в сегашното. Борисов направи каквото можа, за да унищожи конкуренцията вдясно и да попие някаква част от техните избиратели, но все още не е измислил как да краде от гласовете на комунистите. За негово щастие Нинова успя да засере позицията на БСП доста през последните 2 седмици, но явно не достатъчно. >Освен това и гербаджийски министри също твориха не по-малко дивотии от РБ О, определено, но не разбирам защо го споменаваш.
>...Всъщност ще има с 12 повече - 96 срещу 84 в сегашното... Нещо май не схващам правилно - 96 депутати в предишния парламент, и 84 в новия? или обратно? Това да разчиташ само на издънка на противника е напълно в стила на БББ. Той никога не работи върху себе си. Освен "Винету", поне да беше прочел "Синовете на великата мечка". Щеше да си МУ проличи. Такива са и неговите министри. Използва РБ да отнесе повечето негативи, и да замаже гербаджийските. Ето затова и МУ падат процентите, и ще продължават да падат. Няма идеи, възможности, способности.
>или обратно? Обратно - 84 в сегашния, 96 в следващия. >Това да разчиташ само на издънка на противника Не мисля, че Борисов разчита само на издънката на Нинова. Най-малкото нямаше как да я предвиди. И определено направи доста, за да всее раздор сред РБ, като подкупи с власт и превърна в свои марионетки продажните Кунева, Москов и Лукарски. Иванов не пожела да го направи и подаде оставка. Помниш ли колко време отне на Борисов да приеме тази оставка? Буквално си беше отрицателно, защото оставката беше очаквана, желана и съвсем съзнателно предизвикана от него като завзе и изврати предложението за съдебната реформа до мутант с точно противоположни на желаните последствия за съдебната система.