От всички изявления за новото ни „политико-експертно правителство" разбрахме, че първата му задача ще е да възвърне демокрацията. Явно ще трябва аполитични специалисти да съшиват с бели конци малкото ни непогазени права в една горе-долу справедлива система на държавно управление. В същата България, където през 2013 г. е съвсем възможно трима лекари да бъдат пребити от група разгневени изпращачи на абитуриентски бал.
Потърпевшите отишли да спасяват непълнолетна с 4.3 промила алкохол в кръвта. За благодарност получили як бой и доста травми. Шокиращият случай не е просто поредното алкохолно извращение. Той е закономерен плод на тоталната липса на уважение към правата и правилата в една страна-членка на Европейския съюз.
Това е големият проблем на българската демокрация. Тя отсъства, сведена до притурка на първата глава в Конституцията. Изместена от всеобщото чувство за безнаказаност и липса на справедливост, от корупцията и договорките под масата, които толкова време ни тормозят. И постепенно ние, обикновените хора, също започнахме да се държим така.
Пияни пребиват лекари, шофьори блъскат майки на пешеходни пътеки, учители стават за смях, работодатели мамят служители си, пенсионери дават последите си пари на телефонни измамници ... Всеки ден гледаме по някоя такава „новина" и това вече дори не успява да ни възмути.
Новите силни на деня ни обещават спасение от някаква диктатура. Значи трябва да спасят вкупом всички нас. Защото разрухата на демокрацията започва с всички нас едновременно - с незачитането на другия и на правилата. А един мислител бе казал, че демокрацията е всекидневно и колективно усилие. Настина е бил прав.
Казват, рибата се вмирисва от главата. Такъв тон беше зададен с управлението на държавата. Да видим сега как ще бъде по-нататък. И да знаят управляващите,че колкото и да се оптват да унищожат доброто у хората, по законите за запазване, които са валидни за всичко в тази вселена, все някъде то ще остане. И ще порастне пак. Защото, злото и доброто са неразривна двойка: не може да съществува само едното, без другото... Беше време, когато злото взе голям превес. Сега е вече крайно време за реванш на доброто
Когато откъм креслата на властта започнат да се чуват призиви за спасяване (опазване, защитаване, възвръщане) на демокрацията, значи е необходимо повишено внимание. Няма да давам примери, има ги в историята на почти всички хунти, диктатури и тоталитарни режими. Само ще припомня, че Ахмед Доган в мелодраматично прекъснатия си доклад през февруари даде ясни инструкции, че „трябва да опазим демокрацията в България, дори с цената на непризнаване на изборите“ (цитирам по памет). Вариантът с непризнаване на изборите явно се оказа ненужен, защото ГЕРБ не получи мнозинство. Това обаче не значи, че „спасяването на демокрацията“ се е разминало. Особено ако следващите протести се окажат по-многолюдни и решителни (и по-спонтанни, т.е. по-непредвидими) от предишните. Авторът на статията е прав, че демокрацията започва от нашето зачитане и спазване на правилата. Само припомням, че същият аргумент за правилата може да се използва и против демокрацията.
Демокрация е управление на демоса (народа). За да има демокрация е необходим узрял народ. За локалната популация - глад, йебанье и стриганье. Докато узрее. Когато някакви си вярваха, че са много кул щото имат кинти, но това се случваше в затворените им общества, то нещата бяха търпими. Когато цялата пасмина въздиша по едните кинти, то решението е само едно. Да се закрива всичко!
О, Потник! Откъде изпълзя пак. Нали нямаше да те има два месеца? Май пак не си схванал написаното от мен, ама нейсе. То почна да ти става навик. Пък и аз свикнах с това