Поради всевъзможни форми на употреба и злоупотреба, понятието "демокрация" е доста изпразнено от съдържание, особено в страна като България.
У нас тя може да бъде синоним на фасада за бедност, кражби, корупция, мафия, лъжа или пък прекомерна либерастщина, а може и - парадоксално - на отказ на права като свобода на словото.
На оправдание за всякакви гадости, които ни се случват, които някой отнякъде ни спуска и нарежда, за да ни манипулира, използва и ограбва.
Може би не навсякъде по света демокрацията вирее достатъчно добре, може би е нужна я многовековна традиция, я друга география, я специфичен ген и някакво странно население, което упорито вярва, че общото и личното благо зависи от всеки един гражданин, а не от волята на самодържец...
Норвегия даде в петък нагледен урок по демокрация и върна смисъла на това понятие - поне за тези, на които им се ще да вярват, че това е най-добрата за възможно най-много граждани организация на обществените отношения.
••• Как стана това:
Норвежкият нобелов комитет и друг път се е сблъсквал с разнообразни форми на натиск да даде на този или онзи наградата за мир. Но е устоявал, устоя и този път, и именно това прави отличието толкова престижно и съответно - желано, в очите на хора като Доналд Тръмп.
Лауреатът на Нобеловата награда за мир за 2025 г. е лидерът на опозицията във Венецуела Мария Мочадо, и тя я получава за работата си за прилагането на демократичните права на хората в страна, където властва диктатура. В страна, в която тя е принудена да се крие, за да продължи да отстоява свободни избори и управление, което представлява гражданите.
Каква е връзката на цялата тази тирада за демокрацията с мира ли?
В случая с Венецуела при диктатурата на Николас Мадуро хората живеят в бедност, страната е в хуманитарна криза, а милиони венецуелци бягат от родината си. Това не е мирно съществуване.
"Демокрацията е предварително условие за траен мир, но ние живеем в свят, в който демокрацията отстъпва назад", поясниха от Нобеловия комитет и допълниха, че "все повече авторитарни режими оспорват установените норми и прибягват до насилие".
Тоест - когато гражданските права на хората са защитени и гарантирани, те живеят в мир.
Намекът към Тръмп е пределно ясен - във времена, когато демокрацията е в отстъпление, Норвежкият нобелов комитет смята, че е в духа на завещанието на изобретателя на динамита Алфред Нобел да поощри пазителите ѝ. А не хора, които от позицията на силния изнудват и заплашват, и които тласкат собствената си страна ако не към гражданска война, то поне към по-близък до авторитарния, отколкото до правовия и демократичен ред.
••• Например така:
С риск да прозвучи прекалено опростено, представете си по някаква невероятна причина въпросният комитет да е български, балкански или дори американски. Той се състои от 5 души, които се излъчват от парламента и са авторитети в областта на политиката, дипломацията, международните отношения и хуманитарните организации.
Но не са зависими от този парламент по никакъв начин, и никой да не си позволява да им нарежда каквото и да било, или пък да оспорва решенията им. И те да не си позволяват да се огъват на натиск, просто защото нищо не ги заплашва.
Звучи като алабализъм и празни приказки, на които никой на Балканите няма как да повярва.
Но в Норвегия наистина държат на тези неща. Хората от Нобеловия комитет не се съобразяват с политическата конфигурация в парламента, с това кой управлява или какви са геополитическите течения около страната им. Не им се и налага, защото не се чувстват застрашени я от прокурорска проверка, я от уволнение от работа, я от обаждане отнякъде.
Те смятат, че работата им е безпристрастно, на база обективни критерии и в духа на завещанието на Алфред Нобел да посочат най-достойния за наградата за мир.
Тъй като самото завещание е писано в края на XIX век, комитетът тълкува духа му и няма как да го следва дословно. Желанието на индустриалеца е част от наследството му "да се присъжда на лицето, което е извършило най-много или най-добра работа за братството между народите, за премахването или намаляването на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси".
Тълкуванието им далеч не винаги се харесва, често решението е обявявано за политическо, но точно в духа на демократичната традиция властите в Норвегия официално застават зад всяко едно от решенията на комитета, каквито и последствия да произтекат от него.
И колкото и противоречиво да се струва решението на някого. В случая с Мария Мочадо например венецуелката всъщност е изказвала благодарност и подкрепа на Доналд Тръмп за действията му спрямо собствената ѝ страна и санкциите и военния натиск срещу режима на Николас Мадуро.
Не е ясно и защо навремето натрупалият богатство от производство на боеприпаси и експлозиви Алфред Нобел решава наградата за мир да се присъжда от комитет в Осло, а не като останалите награди в Стокхолм.
Едно от обясненията е, че може да е смятал Норвегия за по-мирно ориентирана и демократична страна.
Другото може пък да е, че по тези земи имат доста дълга практика в парламентаризма и демократичното вземане на решения - още от времената на викингите и техните тинг - народни събрания, на които се приемат закони, обсъждат се спорове и се избират ръководители на база гласове или консенсус. Настоящият парламент на Норвегия също се казва така - Стуртинг.
Подобна ранна форма на демократично самоуправление пък може да се обясни с тежките условия на живот и оцеляване в северния климат, които изискват взаимопомощ и съответно - обществено доверие.
Може би точно това е в ДНК-то на представителите на Норвежкия нобелов комитет - съзнанието за превес на дълга към добруването на общността над прищевките на този или онзи.
••• Коментар за доверието в Скандинавия може да прочетете тук:
