Струпвам
- Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане. Струпаха дърветата на двора.
- Само мн. Събираме се накуп, обикновено около някакъв център, скупчваме се. Жените се струпаха около продавача.
Последната заповед на здравното министерство гласи: "Всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба".
Обикновено човек рядко тълкува думите, с които си служи, докато те не се превърнат в императив. Несъзнателно влагаме в този глагол едно и също значение, но отправено към нас като нареждане, то явно поражда съмнение: какво означава "безразборно"? Струпване означават ли двама души? Какъв е минимумът, при който можем да говорим за това понятие?
Думите са единственото, с което разполагаме, за да определим някакви общи правила. Те обаче имат слабост: допускат подобни тълкувания. Всички знаем, че цяло едно професионално съсловие разчита именно на това.
Въпросът обаче е този: на кого сме адвокати в случая?
Бихме могли да намерим вратичка във всичко, написано някога като закон. Така например, когато през 2018 г. забраниха пушенето на "закрити обществени места", се наложи промяна на нормативната уредба, за да бъде това понятие по-ясно.
Ето какво гласеше тя: "всяко пространство, покрито с покрив и оградено с най-малко три стени/страни, независимо от наличието на отваряеми прозорци или други отвори, без оглед на материала, използван за покрива, стените/страните и без оглед на това дали конструкцията е постоянна или временна".
Авторите му обаче са пропуснали една подробност: понятието "обществени". До какво доведе това? Не едно или две заведения, поне в София, поставиха на вратата си табела "частно парти" и залостиха този въпрос.
Не е трудно да посочим в действията на щаба и политиците ни объркване, липса на координация, противоречиви послания и неяснота.
Въпреки това очакваме ясни наредби за неща, които иначе изискват единствено човешка логика.
Разбира се, че е ясно: да вървиш сам по улицата не е опасно, защото няма за кого да бъде опасно. Точно заради това, ако се окаже задължително човек да носи маска, той започва да се съмнява в компетентността на наредителите на заповедта.
И все пак вече знаем достатъчно за този вирус, за да не тълкуваме поне това, че дистанцията и хигиената не зависят от чужди повели, нито от политически решения. Това е логично и изпълнимо. Ако го отречем, се оправдаваме.
Оправдавам се
- Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение.
Уви, не и от отговорност.
