Един призрак броди из България в последните месеци - призракът на "затварянето".
Той все по-често се прокрадва в ежедневните разговори - къде под формата на едва изказани на глас съмнения, къде далеч по-шумно и категорично.
Със скока на заразените от коронавирус споменаването на този призрак зачести неимоверно и все повече хора обсъждат "ще ни затварят ли отново" или, с други думи, дали ще се върнат мерките от пролетта.
Ясно е, че никой не иска да направи такъв ход отново, защото щетите за икономиката, бизнеса и, не на последно място, човешката психика, могат да бъдат буквално необратими.
Подозренията обаче, вече се видя, не могат да бъдат разсеяни от Националния оперативен щаб, нито пък от здравния министър Костадин Ангелов, въпреки че всеки ден специалистите припомнят - затягане на мерките няма да има (засега).
Сред слухове и откровени спекулации, че КПП-тата вече са готови и само чакат своя ред, пропускаме най-важното - дали ще има нова карантина зависи изцяло от нас самите.
Да, недоверието в институциите и щаба е доста разклатено и думите им често се възприемат меко казано със скептицизъм.
През март месец броят на заразените не съответстваше на строгите рестрикции и извънредните брифинги, напоени с картинни описания и твърде много хипербола за опасността от заразата. Убедени сме, че тези изяви на щаба, повече приличащи на обширни пресконференции, ще останат в историята на медиите.
Противоречивите послания, които самият НОЩ предаваше, объркаха аудиторията до такава степен, че някои хора се отдадоха на краен скептицизъм и отрицание, което обобщават с лаконичното: "Вирус нЕма!".
Но и тази категория недоверчиви конспиратори често-често споменава "затварянето" и дори е по-убедена от останалите, че новата карантина чука на вратите ни, за да ни заключи и да не ни пуска да припарим и до близката градинка.
У много българи се възцари една особена нагласа, че нашите действия са без никакво значение, защото някъде там има някой, който ей сега ще щракне с пръсти и ще ни "затвори".
Затова и иначе съвсем логичните призиви за спазване на дистанция, носене на предпазни маски на закрити места и повишена хигиена нерядко се посрещат с пренебрежително махване на ръка или откровен присмех, сякаш този мач вече е свирен и резултатът от него е отдавна известен.
Само че именно това пренебрежение може да превърне страховете в реалност и да принуди здравните власти да затегнат сериозно мерките.
Ако броят на заразените с COVID-19 скочи сериозно и здравната система, която и без това от години е на ръба на пълен колапс, няма да издържи, Министерството на здравеопазването ще се види принудено да удари аварийната спирачка по единствения ни познат за момента начин - чрез карантина.
А съвсем спокойно може да не се стига дотам и то благодарение на личното поведение и отговорност, не на мистериозни външни фактори. Можем например най-накрая да приемем, че няма да ни обслужат по-бързо, ако напълно навлезем в личното пространство на човека пред нас на опашката. Да си мием ръцете по-често. Да носим маска, поне от уважение към околните.
Нито едно от тези неща не действа като панацея, защото вече знаем, че борбата с този вирус ще е маратон с дълго бягане и евентуални почивки, а не скоростен спринт.
Отказът да спазваме иначе лесни за изпълнение мерки обаче бързо може да ни върне някъде на стартова позиция и да доведе до истинско затваряне. Защото, нека не забравяме, че в България рестрикциите бяха като детска игра в сравнение с драконовските забрани в Италия, Испания и редица други държави.
Не е необходимо чудо, за да избегнем този сценарий. Нужно е само да спазваме мерките и насоките, които важат в момента.
Е, и да вярваме, че дори и най-дългият и изтощителен маратон си има своя край.
