Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да хвърляме ваксини - това е вече морално падение

Не е от лошата информационна кампания, не е и от хаотичната организация - ваксинацията у нас не върви заради прост, човешки егоизъм Снимка: Getty Images
Не е от лошата информационна кампания, не е и от хаотичната организация - ваксинацията у нас не върви заради прост, човешки егоизъм

"Абе аз си мисля да изчакам малко. Не знам какви са по-дългосрочните последици от тия ваксини..."

"Не мога, имам страх от игли."

"Не знам, нещо не им вярвам на тия ваксини, предпочитам колективния имунитет да го постигнем без мое участие."

Три изречения, които е лесно човек да чуе в последните месеци. С успокояването на пандемията, спада в броя на новозаразените и на активните случаи на коронавирус, обществото сякаш забрави за вируса.

Него го има там, ама ако може, нали, да не ни занимава, защото е лято, а след всички тези "локдауни" заслужаваме все пак едно хубаво лято.

Да, но, както се пееше в старата песен, отива си лятото, идва есента, а с нея ще дойде и следващата вълна. Този филм вече го гледахме миналата година - пак ще отричаме възможността да ни затворят и след това ще ни затворят.

Докато в други части на света правят ударна ваксинационна кампания, за да си спестят неудобството от това работещи бизнеси пак да спускат кепенците, да се мислят всевъзможни схеми как нещата да продължат да работят, тук сме далеч по-фокусирани върху вечерното излизане с наргиле и коктейли.

За да стигнем дотам, че България ще трябва спешно да търси начин да пласира част от ваксините си, ако не иска срокът им на годност да изтече. Новината за възможността следващия месец да стигнем дотам остатъкът от първите партиди ваксини да бъде изхвърлен, докато в някои страни се молят въобще да получат някакви ваксини, удари тежко.

От началото на годината у нас са внесени 4,6 млн. дози ваксини, а използваните до момента са под 1,8 млн. Междувременно напълно имунизираните продължават да са под 1 млн. души. Или казано по друг начин - около 11-12% от населението.

Разбира се, тук могат да се добавят чисто механично и общия брой на прекаралите COVID-19 у нас от началото на пандемията, нищо че вече немалка част от тях също са се ваксинирали. Техният брой е малко под 400 хил. души, което са още 5-6% от населението на България (по данни на НСИ от началото на годината). Да добавим и едни щедри 2-3% нерегистрирани преболедували, за да стигнем до 8%

Или казано с други думи, в момента приблизително 19% от българите имат някакъв имунитет спрямо заразата. Условно казано още около 14% имат частичен - само с една поставена доза. Отново, това е в най-оптимистичния вариант на имунизационната кампания, при който приемаме, че оздравелите след изкаран коронавирус не са се ваксинирали, което не е така.

Има-няма 33-34% от населението на страната имат защита към COVID-19. Безкрайно далеч от онези заветни 70%, за които се казва, че осигуряват колективен имунитет и предпазване от нова вълна.

Този имунитет, разбира се, не гарантира, че 100% сигурно няма да се заразиш. За сметка на това обаче ти дава сигурност, че ако все пак си заразен, няма да изкараш толкова тежко болестта. И още повече - можеш много, много трудно да предадеш вируса на околните. А това в общия план е изключително важно.

Защото при един толкова заразен вирус, колкото е COVID-19, с толкова много опасни мутации, е наистина важно да може да се пресече. Повечето ваксини до момента показват добри резултати срещу актуалните засега варианти на вируса, включително споменаваната все по-често "делта".

А и не е да кажеш, че ваксинирането е трудно или сложно. Пунктове за имунизация сложиха дори по моловете и в парковете, само и само повече хора да кандисат да си сложат една инжекция и евентуално да изтърпят след това един ден на странични ефекти.

Но, не, ваксинационната кампания у нас крета с муден напредък, далеч от нужното, за да може есента да избегнем следващия локдаун. Междувременно сме се запътили към това да изхвърляме ваксини заради изтекъл срок на годност.

Можем да отдаваме този ефект на лошата комуникационна стратегия на здравните власти, която така и не успя да пребори антиваксърските измислици и да даде рационално обяснение за нещата, които карат хората да се страхуват.

Може да търсим вината и в хаоса, който съпътстваше първите месеци на имунизационните усилия на страната. Можем да гледаме с надежда към лятото, когато хиляди българи ще се сурнат към Гърция за ваканция (а за пътуването дотам ваксинационният сертификат ти спестява солени разходи). Можем да говорим много и да търсим оправдания на различни места.

И все пак в дъното на нещата стои един неотменен фактор - прост, човешки егоизъм. Нежеланието да те занимават, да си причиниш макар и временно неудобство, да свършиш нещо не за себе си, а за общото благо.

"Ако може тоя колективен имунитет без мен да го постигнат" е мантрата на тази философия. Да изчакаш да видиш как на баламите ще им се отразят ваксините, пък след това евентуално, ако няма нищо, след година-две, и ти да си сложиш.

Егоизмът е в основата на тази тътреща се ваксинация. И за него ще плащаме всички. Буквално, с данъците си, отиващи като помощи за закъсали бизнеси, които пак ще трябва да затворят наесен. Защото, нека не си правим илюзии, новата вълна вече ни маха зад ъгъла, някъде в края на октомври, началото на ноември.

И може би единственият начин да бъдем извадени от този егоистичен ступор е да видим как се изхвърлят ваксини.

Как постепенно броят им намалява до момент, в който са се превърнали в дефицит, а отвън вече не искат да ни доставят още препарати, защото имаме лошия навик да ги изхвърляме. И имунизацията ще стане много по-трудна за постигане, особено без пари. Евентуално, може би, тогава някой ще реши, че иска да се предпази от вируса, да предпази и семейството си.

Другият вариант е да започнем да виждаме табели "Само за ваксинирани". Но, едва ли някой наистина иска да се стига до този момент. 

Истината е, че стигнем ли наистина до момента да изхвърляме ваксини, които биха могли да спасят някъде другаде човешки животи, това ще е морално падение, връх на егоизма в момент от историята, за който миналата година уж си мислехме, че може да ни направи по-добри като хора.

Най-четените