Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Като не щеш мира, на ти ваксина

Няма нужда от секира, но има спешена необходимост от подход тип "железен юмрук в кадифена ръкавица" Снимка: Getty Images
Няма нужда от секира, но има спешена необходимост от подход тип "железен юмрук в кадифена ръкавица"

"Като не щеш мира, на ти секира!"

Този израз, който се приписва на хан Крум, се прилага на практика и до днес, особено по нашите ширини. Той влиза в обращение в широк спектър от ситуации - от отнето предимство на пътя до уж невинен приятелски конфликт.

Дали обаче подобен подход може да се приложи и в кампанията за масова имунизация?

Доброволната ваксинация в България се проваля - заключението е на доц. Ангел Кунчев, макар че и без него се вижда, че тя не просто не върви, а вече буксува сериозно като джип, затънал из черноморски пясъци. България, заедно с Румъния, е сред малкото държави, които са на път да даряват ваксини, защото на тяхна територия липсват желаещи.

На този фон изплува огромният въпрос дали ваксината срещу коронавирус да не стане задължителна, за да махнем маски и мерки и да не се притесняваме от поредния вариант с буква от древногръцката азбука. Само че когато стане въпрос за здраве, нещата рядко са черно-бели.

Лошото е, че по този въпрос трудно ще почерпим европейски опит, защото на запад от Скопие ваксините са кът и се върви по строго определен план за имунизация, от който няма и крачка встрани. А ако кажем на някои германец или финландец, че при нас ваксини има в изобилие и дори сами си избираме коя точно да ни бъде поставена, ще получим реакция на ръба между присмеха и искреното учудване.

За сметка на това тук и в двата лагера медиците изказват тезата, че най-късно през септември или октомври България ще има нова вълна.

Нова вълна пък означава нови мерки, поредно преминаване към дистанционно обучение и, евентуално, ново затваряне на определени бизнеси.

Звучи измамно лесно просто да направим ваксините задължителни, да изгорим ритуално по някоя маска на площада и след това да забравим за думата "пандемия", само че подобен ход би имал по-скоро обратния ефект и би настроил още повече обществото срещу ваксините.

Да, ваксината срещу коронавирус трябва да е ако не задължителна, то поне силно препоръчителна за определени сектори - медицина, образование, грижа за възрастни и уязвими хора.

В държави като Италия, Франция и Великобритания служители в тези отрасли са учтиво помолени да се имунизират и също толкова учтиво им се намеква, че ако не желаят, може би е време за смяна на попрището. Но отново липсва елементът на принуда и задължителност, просто има едни препоръки и внушението, че е най-разумно те да се спазват.

У нас дори медиците имат колебания, които изказват на висок глас. Време ли е за секирата?

Не, защото нямаше да сме изправени пред тази дилема, ако кампанията за ваксинация беше започнала другояче. Реплики като "Най-добрата ваксина е поставената ваксина" не само, че активираха вродения ни ген "Той ли ще ми каже на мене?!", но и не обориха конспирациите за чипове, променено ДНК и бъдещо безплодие. 

А и България просто не разполага с достатъчно лекари и учители, за да си позволи да ги загуби по този начин.

Противниците на ваксините не трябва да бъдат обиждани, а убеждавани. Само че клиповете с усмихнати дядо и внуче или с щастливи хора, поели отново на път, сигурно не могат да убедят дори и създателите си за имунизация. На този фон призивите за задължителна ваксинация издишат и отвращават и без това скептичните.

Няма нужда от секира, но има спешена необходимост от смяна на реториката и подход тип "железен юмрук в кадифена ръкавица" към нежелаещите имунизация. За да остане тя, ваксинацията, напълно доброволна.

Най-четените