Ако дадено значимо събитие в човешката история се случи в рамките на твоя живот, не е малък шансът да запомниш къде си бил, какво си правил, как си разбрал новината. Така е например с 10 ноември 1989 г. в България. Или с 11 септември 2001 г. не само в САЩ, но и по света.
Така беше за някои хора и с новината, че Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ през 2016 г. Новина, която свари дори медиите неподготвени, а сп. "Тайм" трябваше да сменят корицата, предвидена за очакваната победа на Хилари Клинтън.
С избирането на Тръмп американците шокираха света, а след това шоковете започнаха да идват от самия него.
Като една рижава Годзила в продължение на 4 години той унищожаваше градени с години политики, съсипваше нервите на подчинени, опозиция и международни партньори, разбиваше правилата на дипломацията и внесе хаос на върха на Белия дом, какъвто и истинско японско чудовище не би могъл да сътвори.
На прага сме на момент, в който теоритично Тръмп вече е история, а демократът Джо Байдън - един много по-традиционен политик - е на път да сложи край на четири години "огън и ярост", както се казва и една от книгите за сегашния американски президент.
Но самото явление "Тръмп" може да се повтори, макар и не със същото име и лице.
Дори сега американският президент казва "не" на традицията - пренебрегва съветите на най-близките си да приеме поражение и упорито живее с идеята, че той е победител.
Идея, която водеше много от решенията му през годините му и прозираше в много от изказванията на човек, комуто е неприсъщо да признае, че греши. Но може би точно тази гледна точка му помогна да премине през месомелачката на предизборния процес в Щатите преди 4 години и в крайна сметка - противно дори на своите очаквания - да вземе голямата награда.
Защо все пак се случи Тръмп?
Първо, заради популизма. Новият век започна с повторение на грешките на миналия - от икономическа криза до обръщане на внимание на политици, които се осмеляват да изкажат по-крайни, но лесни за осмисляне и приемане от недоволните маси послания. Популистката вълна се надигна и в Европа, но място за сравнение няма.
Забравете Италия, Полша и Унгария, дори България - Доналд Тръмп е най-големият успех на популизма в XXI век.
Конкуренция може да му прави единствено "Брекзит", където също освен популизма работеше и невежеството на масите, но там налице е добрата стара английска традиция "С вас сме, ама повече сме си за себе си". В Щатите Тръмп също се облегна на националното с обещанието да направи Америка отново велика.
Нерядко обаче я правеше най-вече за смях.
Второто нещо, което доведе до успеха му, е неизбежната реакция срещу управляващите елити. Както посочихме, векът дойде със добрите стари проблеми - от войни до безработица. Американците показаха среден пръст на управляващата си класа, тикайки напред нейната пълна противоположност.
Един открито егоцентричен мъж, женен за много по-млада жена, представящ се за успешен бизнесмен.
Човек, в чийто успех не е вярвал и собственият му екип, ако се вярва на разказите на замесени от първо лице. Човек, който ужаси и бюрокрацията и службите отвъд Океана с хаотичните си действия, неспособност да задържи вниманието си, неумение да приема и анализира информация, воден от личното си мнение, предразсъдъци и комплекси, а не от логика.
Дали Тръмп е/беше добър или лош за САЩ и света като цяло не е възможно да се определи еднозначно.
По темата тепърва ще се пишат още много книги, които да анализират всеки аспект на управлението му - от външната политика и търговските войни до позициите му за климатичните промени.
Оценките трудно ще бъдат обективни, но дори да са, пак няма как да са еднозначни - предприемачът-президент се превърна в една от онези разделителни линии, които поляризират общественото мнение навсякъде по света.
Едни ще продължат да гледат на него като на необходимия месия, герой срещу статуквото на единия процент (от който е част), и ще го възхваляват въпреки слабостите. Други ще пренебрегнат постигнатото от администрацията му, защото не могат да преглътнат факта, че този шумен, ръкомахащ нетрадиционен политик изобщо е успял да стигне до президентския пост.
Това, което може да се каже със сигурност, е, че Тръмп е. Той съществуваше, той се случи, той беше трусът, който разклати американската и световна политика.
Предприемачът, който беше избран за президент, но така и не успя наистина да се превърне в такъв. Не беше лидер, не беше обединител - дори напротив, не беше "бащицата", който навсякъде по света някои граждани търсят в главата на своето правителство. Той беше ексцентричният чичо, когото едни харесват, а други чакат с нетърпение да си тръгне.
Ако въпреки съдебните обжалвания победата на Байдън на изборите бъде потвърдена, САЩ ще се завърнат към руслото на традиционната политика, а много от решенията на досегашната администрация набързо ще бъдат отменени. Като гост, който е разсипал нещо на масата, а сега бърза да почисти, Щатите ще поднесат извиненията си на света в опит да си върнат изгубеното уважение.
Доналд Тръмп ще остане спомен. Една смущаваща, трудна за обяснение страница от историята им, която обаче не е изключено да се повтори и е сериозно предупреждение. Не само към американския политически елит, а към всички такива в свят, където разликата между социалните класи се изостря, нови и стари заплахи дебнат хората, а разочарованието може да приеме нови, непредсказуеми форми.
Като формата на един пълен мъж с рижава коса и още по-оранжево лице, който се хвалеше с големия си ядрен бутон, но, слава на боговете, така и не го натисна.
Дано следващият като него не го направи.
