Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата стена падна, много малки стени ни разделят сега

31 години след падането на Берлинската стена светът е по-разединен от всякога Снимка: Getty Images
31 години след падането на Берлинската стена светът е по-разединен от всякога

Когато преди 31 години Берлинската стена падна, в света за кратко се прокрадва усещането, че може би това ще е краят на кавгите и началото на световния мир. Славната мечта за световно обединение под плаща на свободния пазар и демократичните ценности обаче така и не се случи.

А днес, през 2020 г., светът изглежда също толкова разделен, без този път дори да са необходими стени. Деленето се превърна в любима обществена операция, като сега се делим по всякакви признаци - идеологически, социални, сексуални, верски и икономически.

Това личи на първо време в политиката - вече в Европа (най-малкото) почти няма държава, която да не е майсторила правителството си чрез сложни и доскоро немислими коалиции. Нещо повече, в голямата си част те са основани повече на противопоставянето срещу определен "враг" или опонент, отколкото на база сходни възгледи. Аз съм враг на твоя враг, следователно можем и да бъдем приятели, поне за известно време.

Макар след падането на Берлинската стена уж да беше прието, че вече няма да гледаме на света само в черно и бяло, днес бинарните противопоставяния, които изключват всичко останало, продължават да са все така актуални.

Много по-лесно е днес да обединяваш чрез разединение - да сочиш враг, който трябва да бъде победен (на думи) и да очакваш хора да се съберат зад каузата ти, отколкото да ги убеждаваш, че се опитваш да направиш нещо хубаво, което да остане във времето.

Каквото и да говорим, дори в САЩ избраха Джо Байдън не защото той обещаваше нещо кой знае какво, а защото просто беше противникът на Доналд Тръмп. Така той, един бивш вицепрезидент, който твърди, че ще прилича повече на Обама и в никакъв случай няма да бъде Тръмп 2.0, се превърна за милиони хора в рицар на бял кон.

Но все пак ако беше точно това, щеше още през 2008-а да е номинацията на Демократите за Белия дом...

По-интересното е, че на хиляди километри разстояние - включително и в България - темата "Байдън или Тръмп" разделяше хора, подтикваше ги да се карат и да се обиждат. Разбира се, тя е само малка битка в големия сблъсък по оста "либерално-консервативно", която все повече обзема обществения ни дебат.

Този сблъсък е също толкова остър, колкото "комунисти срещу капиталисти", но тук не говорим за отделни държави, намесени в един глобален конфликт, колкото за противопоставяне в самите общества. За хора, които вярват, че бъдещето е в даването на равни права на всички, срещу хора, които вярват, че някои граници все пак не трябва да бъдат преминавани, за да може обществото да оцелее като такова.

И макар това да звучи като тема за възпитан разговор между образовани хора, не е. Защото това отдавна вече излиза извън рамките на обикновения разговор.

Няма как да е иначе, когато нито една от страните не желае да спре и да изслуша тезата на представителите на другата. Далеч по-лесно е да се затворим в собствените си системи от вярвания и да игнорираме всичко извън тях, категоризирайки го с обидни термини и епитети. Или още по-зле - да се стигне до физическо решаване на подобни спорове.

Достатъчно е само да се сетим за новината за охранителя на голям магазин в Бургас, който беше пребит, защото отказал да пусне някакви хора без маски в магазина си. А това е само един от редица такива случаи, както у нас, така и по света.

В ерата на социалните медии, където Аз-ът е в центъра на вселената, а другите са само имена върху екрана, да уважаваш чуждото мнение, когато е различно от твоето и двете си противоречат, се превръща в рядкост.

А това да имаш мнение по всички въпроси сякаш вече е задължение, така че не липсват теми, по които да се ядем едни-други в интернет.

Споменахме вече маските и коронавируса. Те продължават да са нещото, което ще бележи 2020 г. завинаги в историята.

Съответно се намериха достатъчно хора, които да оспорят самото съществуване на COVID-19 и за които той е просто поредният грип. "Вие си боледувайте от вашата измислена болест, аз няма да се оковавам с маски", гласеше един от милионите коментари във Facebook по темата. Да, но се оказа, че вирусът не подбира и лови дори тези, които не вярват в него.

После беше спорът за мерките, които се предприемат, като те или бяха твърде много, твърде задушаващи и твърде неподходящи, или просто бяха недостатъчни. Всеки има собствено мнение и всеки е готов да го защитава с възможно най-силно викане.

Разбира се, не е само вирусът. Имаме 5G технологиите, за които едни вярват, че са бъдещето на комуникациите, докато други смятат, че ще ни изпържат мозъците.

Имаме отношението към ЛГБТ хората, към абортите, към правото на притежаване на лично оръжие, към легализацията на марихуаната и проституцията, към културното многообразие и трябва ли да се приемат бежанци. Ако щете даже има кавги и относно това какво въобще е свободата на словото.

Физическите стени паднаха, а с интернет и социалните медии разстоянията са по-лесни за преодоляване от когато и да било. Това обаче не направи света по-обединен. Напротив, направи така, че хората да могат да се обединяват срещу нови врагове и да се разделят по съвсем нови признаци.

Старите стени паднаха, за да се издигнат съвсем нови - невидими, но много по-здрави, стените на нашата собствена неприязън към всичко различно от онова, което самите ние сме приели за правилно.

Най-коментирани

Най-четените