Да ви предупредя от самото начало - ще си говорим за органи, донорство и гнусни практики, но преди това ще ви разкажа една история.
Отивам веднъж в едно звено на КАТ - онези магически места, на които времето тече бавно, като мед от лъжица, а милиони цигари са намерили своя скоростен край, притиснати между изнервени пръсти. Ще регистрирам кола. За мен е нова, за света не е. На 70 хиляди километра, послъгва километражът. Знаете - баба в Италия я е карала само из квартала, за да пазарува. И така 20-ина години...
Та стоя си аз на опашката, чакам чинно за поставяне на регистрационен номер. Пристига едно лъскаво творение на баварската автомобилна индустрия, а от тонколоните му бучи някакъв гюбек. Кара го младеж, до него - баща му/чичо му/все тая. Разликата във възрастта личи не само по бръчките, но и по-голямото количество злато около врата и китките.
Слиза по-възрастният, вижда колко хора чакаме за номера, отива при поставящия ги и го дърпа настрани. Говорят, говорят, в един момент баварската играчка влиза за поставяне на номер преди всички останали. Бързал, стана ясно.
И на вас ви се е случвало да ви прередят, сигурен съм. Не е приятно - сякаш системата, с която се съобразяваш, въпреки че очевидно не е перфектна, се подиграва с теб. Казва ти, че някой друг е по-важен от теб, защото е Еди-кой-си, защото има Еди-какво-си, защото работи Еди-къде-си и прочие "еди"-та.
Когато е за нещо като поставяне на регистрационен номер на кола, не е фатално. Знаете ли кога пререждането може да бъде фатално? Когато си на опашката за трансплантация на орган и си най-подходящия чакащ за трансплантация пациент, но въпреки това те изпревари някой друг.
И точно това очевидно се е случило с човек, чакащ за трансплантация на черен дроб от трупен донор и който по всички официално приети критерии е отговарял на необходимите изисквания. Човек, чиято ежедневна борба за нормален живот и здраве е била пред своя успешен завършек.
И тогава "последвало едно обаждане", както се изрази служебният министър на здравеопазването в разказа си, и този човек изведнъж е бил лишен от тази надежда, от тази възможност, от тази заслужена своя позиция. Бил е лишен от предвидения за него черен дроб.
Защо? За да го получи друг човек. Човек, който едва на следващия ден се оказва "спешен". Човек, който първоначално не е бил в списъка с пациенти за оценка на най-належащия случай, а след това е бил четвърти. Но от четвърти става първи. Заради едно обаждане.
Това е - очевидно едно обаждане може да преобръща съдби и животи. Не документи, закони, разпоредби, правила. Обаждане решава чия борба за живот и за здраве е по-важна.
И тук се къса вярата в системата, на която разчиташ да ти помогне. Система, която се огъва както е удобно, когато става дума за Еди-кой-си. Ако не си Еди-кой-си, оправяй се (за да не използваме по краен израз).
А ситуацията изобщо не е за пренебрегване. У нас проблемите с донорството не са от вчера. Успешно реализирани донори в периода 2014-2018 г. са едва 2,66 на 1 милион души. А през 2019 г. за черен дроб са чакали 46 болни. За бъбрек - 1018, за сърце - 47.
Хора, за които донорството е единственото спасение и за които държавата е разработила система, която да определя на кой първо да се помогне. Система, която не работи.
А самата държава признава, че у нас има "наличие на значима диспропорция между броя на нуждаещите се и осигуряваните органи за осъществяване на трансплантация". Пише го в приетата от миналото правителство Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019-2023 г.
Името ѝ казва достатъчно за нейната цел - да се търсят начини да се промени нагласата на обществото у нас към донорството, за да може да бъде помогнато на повече хора.
Чудно насърчение е да знаеш, че ако дариш органите си или тези на свой близък след твоята/негова смърт, те може би няма да отидат при най-нуждаещия се. Чудно насърчение е да знаеш, че проявената доброта от твоя страна се превръща в търговия.
Чудно насърчение е да разбереш как в болница са правени незаконни трансплантации, а сигналите за това са потъвали някъде из Министерството на здравеопазването. "Дарявайте органи!", гласи призивът от същите места, където после се затварят очи, нагласяват списъци, прикриват нарушения. Донори на органи няма, но донори на поводи за погнуса - с лопата да ги ринеш.
Не не от такива се нуждаем като общество. И не такива ще дадат надежда на всички онези хора, за които прераждането на опашката може да бъде фатално.
