"И обсипаното със звезди знаме триумфално ще се вее
над земята на свободните и дома на храбрите."
Това са романтичните и вдъхновяващи строфи на американския химн, които обаче звучат все по-малко романтично и вдъхновяващо днес, а и изобщо от дълго време насам.
Човек наистина трудно може да бъде оптимист за бъдещето на най-могъщата държава в света, виждайки какви хора се борят за първата позиция в Белия дом.
От едната страна стои откровен лъжец, измамник и арогантен до абсолютна наглост невежа. Доналд Тръмп до такава степен страда от ефекта на Дънинг-Крюгер, че може би щеше да изглежда комично, ако не беше жалка трагедия, че такъв тип вече е бил президент на САЩ и сега отново е фаворит да влезе в Белия дом.
Срещу него пък е някой, който меко казано е преминал най-добрите години от живота си. Близо 82-годишният Джо Байдън е само четири години по-възрастен от Тръмп, но има външния вид и мисловната дейност на 4000-годишна мумия.
Затова и първият президентски дебат между двамата се превърна в пародия.
Той постави фактическото начало на кампанията преди изборите наесен, въпреки че тя така или иначе вече си върви от около година насам най-вече под формата на непрекъснати нападки и обвинения между Тръмп и Байдън.
Горе-долу така изглеждаше и първият им дебат. Малко аргументи, малко идеи, много обвинения и много лъжи.
Тръмп в типичния си популистки стил повтори един куп лъжи и полуистини и избяга да отговори на сериозни въпроси, докато неговият опонент имаше трудности да произведе две членоразделни изречения едно след друго. От екипа на Байдън излязоха с оправданието, че е настинал, но никой не изглежда особено убеден в това.
Избирателите на Демократическата партия така и така вече имаха много сериозни притеснения относно физическата и психическа годност на сегашния президент, а мърморенето, празният поглед на моменти и цялостното му излъчване съвсем не помогнаха за разсейване на тези притеснения.
Всичко това изцяло засенчи дебата и съвсем неслучайно вече се говори за паника в средите на демократите. Стратези, политици, спонсори и пиари трябва много сериозно да обсъдят различните опции дали Байдън да остане техният кандидат или пък да го притиснат да се оттегли, докато все още има време до ноември.
Ако ще го гонят, идва дилемата дали трябва да го убеждават с лични срещи, или да бъде публично, тъй като той сам трябва да вземе решението, което само по себе си би поставило прецедент - вече веднъж издигнат от партията официален кандидат да се оттегли.
Това ще отключи нова процедура за издигане на кандидати за президент и вицепрезидент и ще постави партията в хаос на фона на вътрешнопартийни битки и боричкания.
Подобно нещо много вероятно ще осигури крайната победа на Тръмп, който и без това сигурно вече я смята за вързана в кърпа.
Ако той стане президент, със сигурност няма да бъде, защото е по-добър кандидат. Представянето му в дебата бе по-добро, но не защото той е по-стойностен, а просто защото му беше достатъчно да не изглежда полужив.
Много вероятно този път дори дебилизмът на Тръмп няма да му попречи да стане отново президент. При последните избори сам се победи. Просто трябваше да не бъде себе си поне за малко.
Още тогава Байдън беше слаб кандидат и в каквато и да е паралелна реалност едва ли щеше да спечели срещу различен противник. Само че беше достатъчно адекватен да бъде тих и да не пречи на Тръмп да се самодискредитира с пермаментната си щуротия.
По същия начин не същестува и паралелна реалност, където банкрутиралият четири пъти (според някои шест пъти) милиардер би спечелил политически дебат срещу психически годен противник.
В момента Байдън е този, който изглежда далеч по-неадекватен на фона на френетичната енергичност на опонента си. В случая старческата сенилност няма как да убеди избирателите, че си способен да бъдеш начело на САЩ и само дава оръжие в арсенала на противниците ти.
Така както преди четири години Байдън остави Тръмп сам да се победи, така в момента Тръмп вероятно ще направи същото, ако има достатъчно акъл.
Но каква победа би било?
Тя може да покаже единствено и само в какъв фалит се намира американския политически елит от години, щом тези две карикатури са най-доброто, което може да произведе.
Острият дефицит на лидерство зад Океана е болезнено видим, а това в крайна сметка засяга всички ни.
