Сутрешното съобщение от страницата на ГЕРБ във Facebook се оказа фалшива тревога. Противно на съобщението, публикувано там, лидерът на партията Бойко Борисов нямало да обявява днес кой ще е кандидатът на партията за кмет на София.
Нищо, че до първия тур на вота остават месец и дни, нищо, че се предполага, че избирателите трябва да се запознаят с кандидатите и да ги възприемат като потенциални градоначалници на столицата.
След като учтиво го изчакахме цяла седмица, за да мине ретроградният Меркурий, сега Борисов, мистериозен като същинска Мона Лиза, само се усмихна и каза, че изборът им бил "нестандартно решение". Ама няма да го разберем сега какъв е точно.
В такива моменти започвам да се чудя дали нестандартното решение на ГЕРБ в случая не е да обявят кандидата си за вота за София след самите избори. Защото, ако можеха, от най-голямата партия в България сигурно така биха постъпили.
От години насам ГЕРБ се опитват да пробутат този номер на всички мажоритарни избори у нас. За последните президентски избори през 2021 г. от ГЕРБ обявиха подкрепата си за проф. Анастас Герджиков има-няма дни преди самото начало на кампанията.
За предишния президентски вот пак беше така - идеята за "Майката на нацията" Цецка Цачева беше лансирана отново в седмиците преди да започне реалната кампания.
От партията на Борисов просто не обичат да ни представят новите си кандидати и това е. Причината е ясна - да няма време за очерняща кампания срещу тях. Страничният ефект обаче е, че избирателите така и не се запознават качествено с човека, който им се предлага да изберат.
И това е досадното послание - в такъв случай ти не гласуваш за човек, а за партия. Някой по-циничен дори може да стигне и до един не особено лицеприятен избор - ти не гласуваш за личност, а за марионетка, за някой, управляван "отгоре".
В нормалните демокрации кандидатите за големи постове (а кметът на столицата безспорно е един от най-големите избираеми постове) се знаят още месеци преди изборите. Те влизат в дълга и изтощителна кампания, за да докажат, че са достойни за победата, но и че няма да се смажат под цялата тежка работа.
През тези месеци на обикаляне, срещи с избиратели, публично говорене и т.н., има достатъчно време да излязат и всички кирливи ризи на съответния кандидат, той има пък времето да се защити и да представи своята версия.
Тук идеята отново е избирателите да получат максимално ясна картина за човека, за когото ще гласуват и който може да се озове на висок пост.
Както стана с Васил Терзиев, кандидатът на "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Спаси София" и още други граждански организации.
Кандидатурата му беше представена още преди месеци, малко след това се появиха информациите за семейното му наследство в Държавна сигурност и за ролята на едно оръжейно предприятие в първата голяма компания на Терзиев.
Той самият даде отговори по тези теми, а сега избирателите ще решат дали тези по-тъмни петна в биографията му са твърде неприемливи за тях.
От ГЕРБ могат да решат да издигнат и самия Бойко Борисов за кандидат за кмет на София - най-познатата им фигура. Но ако това се случи в последния момент, пак ще е твърде късно, независимо, че всеки знае кой е Борисов.
По-ранната номинация позволява да преценим дали даденият кандидат е подходящ за поста. И въпреки че по закон имаме един месец на същинска кампания за това, този срок е адски кратък.
И, да, години наред на ГЕРБ им се получаваше номерът да си издигат кандидатите в последния възможен момент, защото са голяма и добре организирана партия.
Но това не означава, че подобно поведение е добро за демокрацията.
От партията на Борисов сякаш свикнаха да вървят по тази линия на най-лесното и най-малкото съпротивление. Периодът на ретрограден Меркурий приключи, време е и ГЕРБ да приключат със своето ретроградно поведение и да се научат да уважават избирателите малко повече.
