Вероятно са разочаровани онези, които са очаквали бившият главен прокурор Иван Гешев да обяви с гръм и трясък влизането си в политиката, създавайки топ новини, които да занимават медиите седмици наред.
В кратко онлайн включване във Facebook Гешев обяви своето гражданско, патриотично, консервативно движение, отговори на няколко въпроса (предварително пратени по мейл) и след това обяви, че политическото статукво се страхува от него и затова му спира тока.
Не получиха удовлетворяващи отговори онези, които се надяваха той да вдигне завесата върху разследванията по случаи като "Барселонагейт" или да даде конкретни обяснения защо прокуратурата толкова бавеше редица знакови дела, задействани магически в последните седмици от мандата му като главен прокурор...
За сметка на това зрителите получиха тонове клишета.
Ако допреди десетина години почти всеки нов политически проект беше представян като "десен и демократичен", сега наблюдаваме постоянното роене на "консервативни и патриотични" партии и протопартии.
Принципът на новото движение - "Бог, Отечество, Семейство", не е лош сам по себе си, но губи от смисъла и тежестта си, когато бъде заобиколен от изтъркани лафове от рода на това, че политиците са виновни за всички беди за България под слънцето и не се интересуват от хората. Да ги чуеш за пореден път те кара да се съмняваш доколко проектът, който ти се представя, е сериозен.
Напротив, изглежда сякаш просто консервативното е на мода и някой набързо се е консултирал с ChatGPT какво може да се каже да се каже по случая, за да звучи привлекателно за тази аудитория.
Истината е, че Иван Гешев наистина можеше да влезе в политиката с тътен, но сам избра, по собствените му думи, да не нарушава закона, разкривайки неща от разследването по "Барселонагейт". Въпреки това, той спокойно можеше да остане в рамките на закона и да обяви на какво е ставал свидетел откъм политическо вмешателство в съдебната система, с какви проблеми сам се е сблъсквал като главен прокурор и какво го мотивира да влезе в политиката - ясно и конкретно.
Вместо това видяхме и чухме общи приказки, опорни точки, които се въртят от месеци, и пълна липса на оригиналност.
Обещанията за мажоритарен вот, взети назаем от ранните "Има такъв народ", неопределения патриотичен план, който виждахме едно време от ВМРО, и призивите за борба с корупцията и дълбоката държава, които могат да се намерят в програмите на буквално всяка партия, са това, което виждаме в движението, именувано гръмко "Справедливост за България".
Истината е, че в този проект на Иван Гешев все още липсва реално съдържание. Той не дава отговор с какво точно ще е полезен в политиката бившият главен прокурор, който не успя да доведе делото за фалита на КТБ до финал, не вкара в затвора нито един корумпиран политик или магистрат, нито успя да ни убеди особено, че прокуратурата няма нужда от реформиране.
Гешев казва, че е независим, казва, че е патриот, казва, че ще се бори с лошите. Но това са само думи.
Надеждата за бившия главен прокурор е, че понякога само кухи думи са повече от достатъчни. Поне това видяхме с партията "Български възход" на бившия служебен премиер Стефан Янев - отново консервативен и патриотичен политически проект, който изпитваше силни затруднения да провежда комуникацията си с нещо различно от изтъркани клишета.
В интерес на истината, Гешев едва ли ще стигне до тази крайност на "Български възход". Един факт в тази посока са хората, с които Гешев се обгражда в "Справедливост за България", сред които личи издателят на агенция "ПИК" Недялко Недялков.
Медията активно подкрепя позициите на Гешев през последните месеци, а самият Недялков излезе с позиция защо подкрепя новия проект на бившия главен прокурор. Той беше начело на протестите в защита на Гешев още при избора му за главен прокурор, а сега по всичко личи, че ще му дава редовна медийна трибуна.
Най-малкото още във вторник стана ясно, че бившият топ обвинител е записвал прякото си включване от същия адрес, на който се помещава и агенция "ПИК".
Самият Недялков вече беше част от една подобна гражданска организация, която защитава традиционни, консервативни и християнски ценности - Консервативно-патриотично движение (КПД), където други изявени лица бяха още ММА боецът Станислав Недков-Стъки, главният редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков, бившият журналист и политик Николай Бареков, бившият шеф на пресцентъра на Министерството на отбраната при Красимир Каракачанов Александър Урумов, бившият издател на "7 дни спорт" Юлий Москов, журналистката Соня Колтуклиева и други.
Предвид факта, че КПД така и не започна видима активна работа, можем да очакваме потенциално сливане на този консервативен проект с новия консервативен проект на Иван Гешев.
За да не последва същата съдба, новото гражданско движение "Справедливост за България" трябва да излезе от идеята, че само с общи приказки ще може да прави реална политика.
Ако можем да съдим от всичко видяно до момента от проекта на бившия главен прокурор, то той се е насочил към една ниша в политиката, която до момента е била запълвана от политици като Николай Бареков, Яне Янев, споменатия вече Стефан Янев и дори отчасти Веселин Марешки.
Ако изключим бившия служебен премиер Стефан Янев от този сбор, предвид факта, че той до голяма степен разчиташе на асоциирането му с президента Румен Радев, общото между останалите политици в тази група е, че те са шумни и не бягат от скандала, а напротив - публично "демаскират" противниците си, влизат в мръсни битки и говорят гръмко.
Интересно е ще може ли Гешев да прави това сега. От изказванията му до момента се вижда, че експресивната реторика не е проблем, но все още липсва усещането, че казва нещо ново и нечувано; че говори на избирателите си истини, които не биха могли да научат по друг начин.
Това ще е ключовият фактор, който ще определи съдбата на "Справедливост за България".
Защото в една среда, в която има вече толкова много източници на истина и алтернативна истина, всеки буквално може да твърди, че е сам войн срещу статуквото. Въпросът е кой ще ти се върже на приказките.
Поне за момента Гешев не започва силно и рискува да бъде заклеймен с най-тежкото клеймо, което може да падне върху един нов политик - скучен и загуба на време.
