Решението на ЦИК да приеме едновременно документите за регистрация за парламентарните избори на 27 октомври и на двете крила на ДПС, за да не се почувства някой ощетен, е чисто и просто измиване на ръцете.
Сблъсъкът на ДПС-Доган и ДПС-Пеевски се превърна в основна политическа тема в страната, като регистрацията в ЦИК за вота е ключов момент в борбата кой ще овладее Движението.
По закон една партия може да има само една регистрация за изборите. И когато се запише, няма как друга формация да повтаря същото име или абревиaтура.
Само че в момента Джевдет Чакъров е регистрирал "ДПС - Демокрация, права и свободи", докато колегата му съпредседател Делян Пеевски е регистрирал "ДПС-Ново начало".
Ситуацията е абсолютен прецедент и в ЦИК очевидно масово не знаят как да реагират. Председателката им е в Азербайджан да наблюдава тамошни избори, а останалите не могат да преценят какво точно трябва да направят.
Затова и сегашното решение само и единствено отлага реалното разрешаване на казуса.
Все в един момент ЦИК трябва да каже кое крило на ДПС ще е легитимното за тези избори и кое трябва да се явява под друго име.
Със сигурност в случая ще бъде сезиран и съдът, а битката за регистрацията ще е до последно.
И нормално - който спечели сега, ще има правото да претендира за пълния контрол върху партията на база партийния устав. Другото крило ще се е отцепило, явявайки се на изборите с друга коалиция и работейки по този начин срещу Движението.
Това обаче си е техен проблем, но вътрешните драми на ДПС все пак превземат държавата и изискват тя да се намесва и да решава чисто партиен проблем.
В този случай има изключително просто решение, което може да сложи край на цялата драма и да предотврати други подобни случаи - една партия да може да се регистрира, само ако в документите си за участие на вота има положени подписите на всичките ѝ председатели. И това да бъде вкарано като изискване в Изборния кодекс.
Не да си играем на кой ще е по-бърз с регистрацията, кой ще чака по-дълго време пред ЦИК и кой може да създаде повече хаос пред официалните органи.
Защото, може и да звучи твърде грубо или твърде кардинално, но ако една партия не може сама да се разбере как да участва на парламентарните избори, как се очаква тя да има някакъв решаващ глас в управлението на държавата и писането на законите на страната?
Толерирането на подобни вътрешнопартийни драми не прави услуга на никого, най-малко на държавата.
И без това политическите сили в момента са твърде обсебени с личните си дела, с дребни заяждания и борби за власт, за да се оставят подобни спорове да обсебват цялата политическа сцена.
Която партия не може да постигне съгласие как да участва на избори, тя просто да не участва на тези избори. И толкова.
Някои решения, противно на общото правило в политиката, могат да бъдат прости. И трябва.
