Макар да остават по-малко от два месеца до изборите, нещо голямо липсва в общата картинка. Да, точно така - кандидати!
Улисани в заплитащата се все повече ситуация с парламентарния вот, идеята, че ще избираме и държавен глава, остана някъде там назад в общественото съзнание.
Дали заради липсата на кой знае каква завръзка тук, дали заради цялостното чудене на много партии дали въобще да издигнат свой кандидат, темата просто беше изблъскана грубо на заден план.
Истината е, че поне към момента Румен Радев изглежда непоклатим на поста и преизбирането му дори не е толкова въпрос на "дали", а "на кой тур". А това се случва с плътното съдействие на политическите партии - не само тези, които вече са заявили ясна подкрепа за бившия шеф на българските военновъздушни сили, но и тези, които принципно му се противопоставят.
Сериозно, ако ГЕРБ имат въобще някакви планове да представляват каквато и да е конкуренция за президентския пост, крайно време е да излязат от ступора и да посочат кандидат, който да може да направи надпреварата поне малко по-интересна.
Председателят на ДСБ, част от "Демократична България", ген. Атанас Атанасов вече лансира идеята, че техният кандидат щял да бъде пълен антипод на Радев, но за това кой е този кандидат все още се мълчи, а тайната се пази толкова зорко, сякаш наистина има потенциала да промени нещо.
ВМРО заявяват, че щели да издигнат свой кандидат, също пазейки засега името му в тайна, докато ДПС намекват, че на фона на цялото това предизборно фрийкшоу можели и те да се пробват със своя номинация.
Това към момента ни оставя с любопитна палитра от кандидати - Румен Радев, който се бори за втори мандат, бившата телевизионна водеща Цвета Кирилова, която се кандидатира, май защото е чула някакво пророчество, че руса жена ще спаси България, лицето от някой от множеството протести - бившия служител на ДАНС Росен Миленов, борещ се за радикална пряка демокрация, евролевият и до болка познат Александър Томов, както и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който здраво е яхнал вълната на антиваксърските и антимаскърските настроения, надявайки се тя да го отведе до втория тур.
А, да, май и Йоло Денев щял да се кандидатира.
Всичко това напомня онзи вот от 2006 г., когато заради тоталната липса на адекватни кандидати Георги Първанов успя да отбележи най-категоричната изборна победа досега, изправен срещу Волен Сидеров на балотажа.
Макар шансовете сега отново да видим лидера на "Атака" в голямата битка да са нищожни, както, честно казано и тези на заменилия го в националистическото пространство Костадин Костадинов, спокойно можем да видим същата тази безличност в битката за най-високия пост в държавата.
Защо стана така, че основните партии или се отказват като цяло от това да се състезават за президентския пост, или бавят до последно кандидатите си, особено когато при избори 2 в 1 се знае, че наличието на силен кандидат помага и на депутатската листа на съответната формация?
Най-очевидната причина е цялостната липса на силни кандидати.
Ако ГЕРБ разполагаха в редиците си или въобще с някой, който е способен да обедини зад гърба си гласовете на дясното, лансирайки го като алтернатива на Радев, дали нямаше вече да се знае кой е той?
За тези пет години действащият президент успя да се утвърди именно като антипод на ГЕРБ и това накара звездата му да засияе. Могат ли обаче Борисов и компания да му отговорят със същото? Засега не се вижда как това ще стане.
За градската десница и Демократична България нещата стоят по подобен начин. От тях никой не очаква да извадят достатъчно силен кандидат, който реално да се бори за победа, но един приемлив кандидат, който да издърпа формацията към по-силен резултат на парламентарния вот, е разумна цел за тях.
Още повече - предвид самия профил на формацията, там да се издигне собствен човек за президентската надпревара е въпрос на престиж. Въпросът обаче е дали има подходяща личност.
Оттам вече признават, че така и така част от електората им ще подкрепи Радев още на първи тур като основен "анти-ГЕРБ" кандидат. Има ли обаче такава личност, която да притежава достатъчно влияние и престиж, че да накара избирателите въобще да се замислят? Май не.
Защото, да се върнем пак на онзи злополучен вот от 2006 г., помним какво се случи със "синия избор" Неделчо Беронов, изместен даже и от Волен. Сега един такъв кандидат "колкото да има" няма да удовлетвори никого освен зевзеците.
Междувременно колкото и да се пеняват БСП покрай новия проект на Кирил Петков и Асен Василев и потенциалната му връзка с президента Радев, там отдавна са се отказали да търсят в собствените си редици кандидат, който да предизвика у избирателите нещо друго освен пренебрежителен смях.
"Има такъв народ", "Продължаваме промяната" и "Изправи се БГ! Ние идваме" също предпочитат по една или друга причина да подкрепят Радев и едва ли някой ще ги вини за това, особено ако решим да си представим кандидат-президентските двойки Хаджигенов-Дончева и Йорданов-Станев.
Колкото до ВМРО и останалите националистически формации, там и да има издигната личност за президентския вот, тя ще е единствено да бута напред листата - просто по-лесен и по-евтин начин да се прави парламентарна кампания.
Почти сигурно е, че партиите ще държат номинациите си в сянка до последния момент, за да не вземе някой да им ги "наака" с неудобна информация.
Това обаче може да ни говори само колко кекава и нелепа е станала политическата ни система, щом толкова панически се бяга от това хората да се запознаят с кандидатите за държавен глава.
Тъжната истина за президентския вот у нас е, че просто в публичното няма достатъчно ярки фигури, които да будят доверие, след като партиите сами по себе си очевидно не могат да привлекат такова.
