Политически преговори за осигуряване на мнозинство за кабинет на малцинството на една съвсем нова партия, която има радикални идеи за промяна в самия начин, по който се прави политика... Какво може да се обърка тук?!
Както всички бяха готови на компромиси и да преглътнат его и гордост в името на това да се състави кабинет, който да има мнозинство по важните обществени теми, така само с няколко изказвания вероятността да отидем на нови парламентарни избори след няколко месеца изплува отново плашещо реална.
Истината е, че никои политически преговори не са лесни. Всяка една формация отива с определени цели за прокарване на своите собствени линии, които смята за важни, а по възможност и с хората, които смята за правилни.
При тези конкретни преговори последната част се смята за отхвърлена. От "Има такъв народ" няколко пъти наблегнаха солидно на това, че те сами, без чужда помощ и без чужди съвети ще излъчат правителство, което да си е само тяхно. Това, което искат от останалите партии, е подкрепа по ключови политики.
Разбира се, кауза максимум за партията на Слави Трифонов и Тошко Йорданов ще е подкрепата да е твърда, категорична и постоянна, в името на това, че те ще се борят за изчегъртването на ГЕРБ от властта. Нещо, което си звучи като искане за празен чек.
От "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБНИ) трудно обаче биха се съгласили на подобен сценарий.
Когато ИТН не им предложи роля в изграждането на правителството, двете формации останаха в трудно положение пред избирателите си. От една страна, те трябва да заемат отговорна позиция, която да не допуска приоритетите от програмите им да останат пренебрегнати, но от друга отказът от подкрепа за ИТН би означавал нови избори, което ще е лошо за всички по ред причини.
Затова не беше дадена подкрепа и за първия проект за кабинет на Слави Трифонов, затова се стигна и до тези принципни разговори за целеви политики. Които уж до момента вървяха добре и плавно, а партиите откриваха помежду си неподозирани до момента общи точки.
За да стигнем до сряда и изнесената декларация на ДБ и ИБНИ, в която посочват "червена лампа" за ИТН и призовават да не се допускат ГЕРБ и ДПС до властта. Според коалицията на Мая Манолова самата среща на ИТН с ДПС била лош сигнал и проблем.
По-важна в случая обаче е другата част от позицията на двете формации - споменаването на служебни министри като пример за това в каква посока трябва да гледа правителството на "Има такъв народ". Макар да посочват конкретни имена, който пример си звучи като директен намек, от ДБ си измиват ръцете, като казват, че на практика това не са кадрови предложения, а очаквания за надграждане върху работата на служебния Министерски съвет.
Именно тук се къса нишката - от ИТН видимо се палят всеки път, когато някой започне да прави коментари по кадровата им политика.
Все пак видяхме как предния път оттам отделиха 2-3 часа за мащабна пресконференция, само защото Христо Иванов беше споменал ДПС в едно и също изречение с проектокабинета с Николай Василев начело.
Сега Иванов опасно много се приближава до това да предложи за министри в кабинета хора, които вече са отказвали веднъж на поканата. Още на онази същата пресконференция си личеше колко подразнен е Йорданов от отказа на Асен Василев и двамата му колеги от служебния кабинет да се включат в новото правителство на ИТН.
Със сегашното си изказване зам.-председателят на "Има такъв народ" показа, че няма никакво намерение да се обръща отново към хора от служебното правителство, но още по-кардинално няма намерение да приема съвети за редене на хората в кабинета.
Нещо повече - всеки опит за влияние в тази посока ще означава цялостно застрашаване на усилията за сформиране на правителство.
Донякъде разбираеми са усилията на ДБ и ИБНИ да вкарат хора от служебния кабинет и в новото правителство. Колкото и да се говори за политики, политиките и реформите се изпълняват от хора, а един неподходящ човек начело може да означава крах на всички усилия в конкретната област.
Тук вече стои и въпросът дали двете формации имат информация за това кои хора се предвижда да влязат в новото правителство и съответно затова да настояват толкова за гаранции срещу участие на ГЕРБ и ДПС във властта, или просто не знаят нищо за проекта за кабинет на ИТН и именно това ги притеснява и ги кара да вдигат шум.
Едно нещо обаче трябва да разберат тези три политически сили - ако не преглътнат тези дребни дрязги помежду си и не оставят нападателния тон и накърненото политическо его, действително ще идем на нови парламентарни избори, а там по-добре няма да стане.
Разбира се, всичко това може да са само някакви маневри за придобиване на по-добра позиция в преговорите, но пък тук изскача друг въпрос - ако действително не става въпрос за конкретни постове и това кой да ги заеме, кому е нужна всичката тази драма?
И макар нови избори да са един наистина неприятен за цялата държава сценарий и път към още по-дълбока политическа криза, най-лошото в случая е друго. Ако тези три формации продължат с това си поведение, те ще допуснат един от основните грехове в политиката - ще оставят впечатлението за едни пълни аматьори, които се ръководят не толкова от трезва мисъл, колкото от емоции.
