Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков заявява от парламентарната трибуна, че единственото му съжаление от работата му през 90-те е, че не се е "справил" с Бойко Борисов още тогава. Тошко Йорданов казва, че ГЕРБ са най-голямото зло за демокрацията в последните 11 години. Самият Борисов избухва и нарича Бойко Рашков "червен сатрап" и "пияница", а лидера на "Демократична България" Христо Иванов определя като по-жалък от всички останали.
Дни преди това председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова е определила няколко от останалите парламентарни групи в 46-ото НС като "новите варвари" и ги обвинява, че разбиват самата демокрация у нас.
Междувременно общественици и анализатори с различни цветове си играят с думи като "война", "хунта", "диктатура", "мафиотска държава", "полицейска държава", предвиждат поръчкови убийства и като цяло - крах на държавността у нас, ако... еди-какво-си-там.
А вие си мислехте, че този батак, който имаме за политика у нас, не може да стане по-зле и по-хаотичен...
Факт, политическата ситуация, с това разпределение на партиите в парламента, е меко казано сложна.
Изхабяването на ГЕРБ във властта ги постави в ситуация на тежка изолация, превръщайки ги в токсични за коалиция. Нещо повече - идеята ГЕРБ повече да не бъдат допуснати до власт е обединяващият фактор, който събира всички останали играчи в Народното събрание.
Въпросът е, че цялата тази ситуация води до сериозна ескалация на емоциите, а оттам - и на напрежението. Лошото е, че в момента то е толкова наситено, че като нищо това, което виждаме сега, може да се окаже само предвестник на по-сериозни избухвания.
Когато по време на цялата предизборна кампания формации като "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" са посветили комуникацията си на това да говорят как ще "изчегъртат" ГЕРБ, когато ръководството на БСП се опитва да покаже, че тази партия все още я има, а не се е отправила към залеза, когато самите ГЕРБ демонстрират държание на изправено в ъгъла животно... това няма как да не породи сблъсъци и изблици на агресия.
От гледната точка на медиите това е добре, защото ще има за какво да пишем и с какви скандали да се занимаваме - ние пишем, вие четете, всички се "забавляваме".
Публичната размяна на жестоки удари и хапливи обвинения е в основата на рецептата за зрелища. Ако имаме "късмет", току виж стигнем нивото в страни като Украйна и Молдова и видим как политици си разменят не само метафорични удари.
Макар и забавно обаче, това е всичко друго, но не и демократичен процес. Политиката не е само шоу и не е само война между различните парламентарни (и извънпарламентарни) сили. А сякаш в последно време виждаме предимно това. Едните се стараят да извадят възможно най-много мръсотия за предишното управление, докато другите се опитват да блокират по всякакъв възможен начин работата на Народното събрание.
Кабинет ще има - това е вече на 90% сигурно. Парламентарните групи демонстрираха вече воля и готовност за това, след като "Има такъв народ" изненадващо заеха една много по-разговорлива и компромисна позиция.
Оттук нататък можем само да се надяваме, че освен всичкия този шум от хвърчащи наоколо обиди и закани и прясно извадени кирливи ризи, парламентът и правителството ще могат да произведат все пак и някаква сериозна работа.
Защото, каквото и да си говорим, освен зрелища за тази есен и предстоящата след нея зима ще ни трябва и хляб. България има да се справя с идваща нова вълна на коронавируса, с една поразклатена икономика, с ефектите на криза, миксирана с висока инфлация...
В политиката няма нищо по-лесно от това да се критикува и да се отправят обвинения, да се действа деструктивно.
Идва обаче време, в което ще трябва да се действа съзидателно и тогава ще видим кой колко струва в парламента и кой какви приоритети отстоява.
Дотогава обаче поне ще гледаме шоу. С такъв парламент, все пак, на кого му трябват "Биг Брадър" и "Сървайвър"?
