Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новото винаги е по-добро… но само първият път

Новото винаги е по-добро… но само първият път Снимка: БГНЕС

Когато на покрития с плевели български политически пейзаж цъфне нова, свежа политическа формация, особено с харизматични по един или друг начин лидери, тя традиционно бива натоварена с огромни очаквания от вече неколкократно разочарованите избиратели.

Тук в сила е принципът на Барни Стинсън* "Новото е винаги по-добро", макар в неговия случай да се отнася най-вече за жени.

Следването на този принцип от немалко избиратели води до силен резултат за новите партии при първото им явяване на избори, както и до влизане в парламента, въпреки явната им младост, а понякога и неподготвеност (липса на структури, непознаване на хора в партийния апарат, липса на изградена политическа идентичност и/или програма...).

В някои по-особени случаи се случва нещо още по-изненадващо - тези нови партии да станат първа политическа сила. После идват реалността на управлението, тежестта на отговорностите, компромисите при коалициите и решенията, асимилирането от съществуващата система с проблемните ѝ практики и в крайна сметка първоначалната гражданска подкрепа вместо да расте, най-често започва да се топи.

Месец и половина преди вторите предсрочни избори за годината една нова формация отново бива натоварена с големи очаквания - "Продължаваме промяната" на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Това е очевидно от социологическите проучвания, които ѝ дават все по-голям резултат.

И тук изскача въпрос: сега ли беше най-добрият момент за поява на тази формация и дали участието в избори два месеца след обявяването ѝ няма да ѝ изиграе лоша шега в дългосрочен план? Което, впоследствие, може да се окаже от полза на старите играчи на политическата ни сцена.

В търсене на отговор трябва да се върнем малко по-назад във времето и да отбележим един тревожен за "Продължаваме промяната" (и всички нови формации) факт:

Новите политически партии в България за последните 20 години традиционно постигат най-висок резултат на първото си явяване на избори. Тогава са и в най-силна позиция за евентуално формиране/участие в правителство.

След това, при последващ вот, особено редовен след 4 години, започва да се наблюдава постепенен спад в подкрепата на гласоподавателите за дадената партия, а нерядко дори до изпадането ѝ от парламентарните сметки.

Двата големи примера за това са НДСВ (42,7% на изборите през 2001 г. и център на властта до спад на 19,88% през 2005 г.), както и ГЕРБ (39,27% през 2009 г. и постоянен спад след това, вкарващ ги в ситуация да търсят все повече и/или по-силни партньори, с които да формират кабинет).

Но да не забравяме, макар че някои от вас вече са, и "Воля", РЗС, "България без цензура" и АБВ. Политически проекти, които са успявали да влязат в само един парламент скоро след създаването си, след което при следващи избори са се озовавали под 4-процентната граница.

Изключения от тенденцията има. В миналото - АТАКА, която между изборите през 2005 г. и тези през 2009 г. успява да повиши подкрепата за себе си с малко над процент до 9,36%. След това, както историята показва, подкрепата тръгна надолу и за Волен Сидеров и приближените му се появи нуждата да търсят коалиции, които да им осигурят поне някакъв шанс за влизане в парламента.

През 2021 г. също има изключения, но тази година е особена със своите три поредни вота за парламент. Редица фактори, сред които разочарованието от неуспеха за съставяне на кабинет, гласуването през лятото и пр., доведоха до ситуация, в която т.нар. "партии на протеста" успяха да отбележат ръст в подкрепата за себе си (най-висок при "Има такъв народ", най-нисък при "Изправи се! Мутри вън!") между изборите през април и тези през юли.

Но реалността се задава към тях като скоростен влак.

Социологическото проучване на "Галъп Интернешънъл" към момента сочи, че "Има такъв народ" и ИБГНИ са се насочили към по-нисък резултат. В случая на партията на Слави Трифонов това би означавало срив от завоюваното, но неоползотворено първо място, а за ИБГНИ - дори риск от изпадане от парламента (с което идва и опасност от "смъртта" на този политически проект в бъдещ момент, както се е случвало с други изброени).

Всичко това са проявления на нестабилността на партийната система, която според Георги Карасимеонов, доктор на философските науки и преподавател в СУ, е "следствие на нестабилността на самите партии, които бързо се изкачват по стълбицата на властта, но и скоропостижно падат от нея".** 

Резултатът, когато основната цел е гонене на власт, а не защита на гражданските интереси, е видим - постепенна загуба на доверие, спад в легитимността, а с това - и на резултата на следващи парламентарни избори.

В този контекст 2 месеца преди парламентарен вот се появява "Продължаваме промяната", използваща като ракета-носител коалиция със съществуващите малки формации ВОЛТ и "Средна европейска класа" и без да има структури в страната.

Единственото голямо предимство, което оправдава бързото създаване на партията и участието ѝ още на тези избори, е инерцията и популярността на Кирил Петков и Асен Василев, натрупани около работата им в първото служебно правителство, разкрития и коментари за предишни управления и пр.

Ако реализацията на политически проект на двамата се беше отложила за следващ вот - било то редовни избори след 4 години или дори трети предсрочни през пролетта на 2022 г. - тази инерция имаше риск да се загуби.

Същевременно е факт, че "Продължаваме промяната" се появява твърде късно преди вота. Проблемът с липсата на структури го има(ше) и "Има такъв народ", която беше регистрирана година и половина преди да отиде на избори за пръв път. И до момента партията на Слави Трифонов е тормозена от невъзможността да познава всичките си хора по места - и тук не говорим за недостатъчното ровене в биографиите на кандидати за министри, а за факта, че разчиташе и на местни формации на общинско ниво (някои от които останаха недоволни от местата на представителите си в листите).

"Продължаваме промяната" (ПП) ще разчита на чара на Петков/Василев и структурите на две малки партии, за които повечето избиратели чуват за пръв път. А без структури и мобилизация на избирателите на местно ниво, ходенето на избори е опит за магически трик.

Какъв ще е резултатът? Ако втората позиция за ПП стане реалност, това ще е отлично постижение. Тази втора позиция обаче трябва да се разглежда в контекста на цялостната картина, която социологията рисува.

Второ място, но с едва 15,2% (засега). В тази ситуация "Продължаваме промяната" ще могат да "продължат промяната" само в голяма и разнородна коалиция от леви (БСП), десни, ама не изцяло ("Демократична България") и нито леви, нито десни ("Има такъв народ" и самите ПП). Не биха имали нужда от ИБГНИ, но може и да ги вземат в групата, стига последните да влязат в парламента.

Реалността е, че без БСП и Слави формиране на подкрепено от мнозинство правителство без ГЕРБ и ДПС ще е невъзможно. И тази реалност едва ли ще се промени до 14 ноември.

А в подобна коалиция с още (минимум) 3 сили, с които трябва да се съобразява, формацията на Петков и Василев ще трябва да оправдава очакванията, с които всяка нова политическа сила у нас бива натоварена от избирателите.

И ако историята от последните две десетилетия ни учи на нещо, то е, че първото представяне на "Продължаваме промяната" на парламентарни избори може да се окаже и най-доброто ѝ такова.

И не изглежда да е достатъчно.

---

* Барни Стинсън е персонаж от сериала "Как се запознах с майка ви" и доказан женкар.

** Според Карасимеонов политическите партии в този смисъл са партии на властта, а не партии на гражданското общество, т.е. осъществяват предимно функциите, свързани със завоюване и упражняване на политическата и държавна власт за сметка на онези функции свързани със защитата и провеждане на интересите на гражданското общество. За повече четете тук.

Най-четените