Няколко по-остри въпроса и малко поставяне на журналистически капани - толкова беше достатъчно, за да рухнат всички аргументи на едно от лицата на ГЕРБ и председател на временната парламентарна комисия за промените в конституцията Десислава Атанасова.
Злополучното гостуване на Атанасова в предаването на bTV "120 минути", където водещ този път беше Мария Цънцарова, показа категорично едно нещо - в ГЕРБ са отвикнали да им задават неудобни въпроси в очите.
Така че когато Атанасова излезе да говори в защита на техния проект за нова Конституция, тя в един момент се оказа притисната в стената от въпроси, на които няма разумно и логично звучащи отговори.
Тя обърка думи на Лукашенко с думи на Борисов, нямаше ясна причина защо възложената ѝ парламентарна комисия е заседавала само веднъж досега и то само за 15 минути и не можа да даде отговор защо толкова време от партията ѝ са защитавали едни "злополучен" проект за конституция, дело на бившия правосъден министър Данаил Кирилов.
Според Атанасова никой освен Великото народно събрание нямал правото да изменя Конституцията на страната, макар тя самата като депутат вече да е виждала как обикновено Народно събрание променя Основния закон в частта му за Висшия съдебен съвет през 2016 г.
По-забавен е моментът, че това, което се обсъжда в комисията ѝ, не е действащият основен закон, а проектът за нов - фина разлика, която е добре един депутат да може да прави.
Съмнения пораждат и извиненията относно количеството свършена работа от комисията за промени в Конституцията - една среща за 15 минути.
Разбира се, едва ли ще има кой знае колко работа за една комисия, ако нейният председател вярва, че на нея не ѝ е работа да изменя вече предложения проект за нов основен закон. Нищо, че при създаването на комисията такива правомощия са вложени...
Какво остава да кажем за демонстрираното отношение към Данаил Кирилов - бившият правосъден министър, а преди това депутат от ГЕРБ, сочен за автор на първия проект за нова конституция - онзи с правописните грешки и с липсващ преамбюл?
В крайна сметка управляващите вложиха доста усилия, за да защитят този проект, а и професионализма на своя министър, преди да ги изхвърлят заедно. Сега Кирилов дори нямало да бъде викан в експертната група.
И докато това донякъде действа успокояващо, защо въобще тогава са губили време да го защитават и още повече - да го предлагат за правосъден министър?
За объркването на цитата на Лукашенко и приписването му на премиера Бойко Борисов дори и не си струва човек да се захваща. Вероятно е лесно човек да се обърка, когато и на двете места имаш държавен лидер, предложил нова конституция с мотива, че протестиращите сами са си я поискали.
Все пак от цялото интервю с Десислава Атанасова се носи едно трайно притеснително чувство за нескопосаност.
Вярно, напълно е възможно тя просто да е имала лош момент. Да е свикнала с различно отношение, да е била объркана от въпросите и просто да се е изложила. Случва се.
Но това щеше да е от значение, ако това единично интервю беше изключение на фона на цялото, а не нещо, което само подчертава усещането, че нивото в парламента ни е паднало до критични низини на професионализъм и експертност.
И макар по традиция у нас нямаме доверие нито на депутатите си, нито на самата институция, в последните години това се усилва неимоверно.
Когато виждаме подобни интервюта, когато ставаме свидетели на изменения в Наказателния кодекс през заключителни разпоредби на един съвсем друг закон - Кодекса за търговското корабоплаване, когато закони се пишат на парче, а същевременно с това се говори за промяна на Конституцията, няма как да не започне човек да изпитва едно съвсем оправдан дискомфорт от тази идея.
Да, Конституцията има нужда от някои редакции, от промени, които да я въведат в синхрон с изискванията на Венецианската комисия за демокрация чрез право. Но това трябва да стане при максимална прозрачност и доверие.
Атанасова твърди, че това ще стане при едно гласуване за Велико народно събрание, сякаш ВНС е пенкилер, който лекува всичко.
Не, не е така. За да стигнем до това стъпало, трябва да се мине през поне още няколко други, с които обществото да си върне доверието в законодателния орган.
А това става с повече експерти, по-смислена работа в парламента, оценки на влиянието на законите, които се гласуват. И разбира се - с повече експертност сред самите депутати. Едва тогава въобще ще може да се мисли за нещо повече.
Но докато подобно нещо се случи, изказванията на депутатите ще ги пишем в графата "Вместо виц" и ще им се смеем през сълзи.
