Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Само това оставаше - партия "Русофили"

Регистрирането на подобна партия би било грешно не само от морална гледна точка, но и от законова Снимка: rusofili.bg
Регистрирането на подобна партия би било грешно не само от морална гледна точка, но и от законова

Николай Малинов щял да прави партия на русофилите в България, защото усещал, че не са представени политически и нямат политическа закрила. Разбира се, шефът на Национално движение "Русофили" говори от личен опит, след като му бяха повдигнати обвинения в шпионаж в полза на друга държава.

От думите му обаче човек ще рече, че политическият живот у нас страда от сериозна липса на проруски партии и формации, които с удоволствие да лансират интересите на Кремъл, представяйки ги едва ли не като патриотичен дълг на българина.

Къде останаха обаче Костадин Костадинов и неговото "Възраждане", "Атака", АБВ, та дори и Марешки? А БСП? Или всички останали парченца от партии, включително някои от тези, които се броят за десни, които тихичко си копаят в плоскостта на "подобряването на българо-руските взаимоотношения"...

Напук на мрачните думи на Малинов, русофилията в политиката у нас си процъфтява, напук също на обвиненията срещу него и на няколкото дипломатически акции, чиято цел беше България да се озъби малко на Москва и да ѝ напомни, че не сме поредна република във Федерацията им.

Но дори да пренебрегнем това неминуемо присъствие в политиката на видимо русофилски елементи, остава един друг, откровено спорен момент - какво, по дяволите, е политическата русофилия?

Как въобще можеш да изградиш цяла една партия върху идеята, че дадена чужда страна те кефи много и ти се иска собствената ти да има добри отношения с нея. Харесваш културата ѝ, цениш изкуството ѝ, благодарен си за някакви неща от общата история на страните... Как това обаче е политика, която да прокарваш за управлението на държавата ти?

Или тук визираме целенасочено блъскане на България към това да се харесва максимално на имперската политика на Русия - послушна роля на страна сателит? Православие, консерватизъм и евтина водка! Мокрият сън на Константин Малофеев, който се опитва да прокара още от началото на миналото десетилетие в страните от бившия соцлагер.

Разбира се, възможно е и всичко това да е (както много други неща) само сцена от политическия театър, който да послужи за допълнително подсигуряване на обществено внимание и енергия около делото срещу Малинов за шпионаж.

Да, мнозина може да спорят относно обвиненията, повдигнати срещу него. Но е работа на съда да отсъди. За каузата на самия Малинов обаче е по-добре той да бъде водач на собствен политически проект, отколкото лидер на неправителствена организация - тежестта е много по-голяма.

Да се води дело срещу действащ политик и партиен лидер е доста по-трудно и като цяло от тази позиция защитата може да играе всички козове на "политическото преследване" и драматично дисидентство.

Някои ще кажат, че те и американци, германци, британци и т.н. си имат свои проксита в българската политика, не са само руснаците. Дори и да е така, нито един от тези потенциални проекти не си е изперил предаността към чужда държава още в заглавието.

Истината обаче остава една - самата идея за партия, чиято основна цел е да бъде русофилска, германофилска, американофилска или каквато и да е друга -филска, е неприемлива - както от морална, така и от законова гледна точка.

И ако се стигне до това "Русофили" да си регистрират своя партия, Конституционният съд трябва да реагира навременно.

Най-четените