Докато прокуратурата в България все още дописва обвинителния акт за шпионаж срещу Николай Малинов, председателят на движение "Русофили" се оказа на изненадващо посещение в Москва. Малинов се появи като гост на официална церемония в Кремъл, рамо до рамо с Владимир Путин, навръх Деня на народното единство на Русия на 4 ноември, за да получи наградата Орден на Дружбата.
Междувременно, главният прокурор Сотир Цацаров поиска проверка срещу съдията, разписал разрешението на Русофил No.1 да напусне територията на България по време на текущото разследване за шпионаж в полза на руски организации.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков предупреди София с "дипломатически последствия", ако Малинов бъде преследван наказателно във връзка с наградата.
Впрочем - появата на обвиняемия бивш депутат от БСП в Кремъл съвсем не е единственият забележителен момент от награждаването на заслужилите дейци за "сътрудничеството и взаимното разбирателство между народите".
Специалният кореспондент на "Коммерсант" Андрей Колесников, който от години отразява събитията с участието на руския президент, описва с хумор атмосферата от срещата на Путин с лауреатите на ордена на Дружбата. Публикуваме репортажа му с известни съкращения.
* * *
"17 души трябваше да бъдат наградени в Георгиевската зала на Кремъл на 4 ноември. Само един от тях - Леокадия Дробижева (историк и социолог, р. 1933 г., б.р.) - представляваше Руската федерация.
Останалите шестнадесет души в най-добрия случай й съчувстваха, макар и активно.
Един час преди началото на церемонията в Георгиевската зала, чийто подиум, незнайно защо, беше осветен в ултравиолетово по случай празника, поговорих с Филип Сорел, кмет на френския град Монпелие. Извънредно обаятелен човек на средна възраст с бащинска усмивка, излъчваща откровеност, той трябваше да получи ордена на Дружбата. Призна, че e поласкан от наградата, още повече - Монпелие е побратимен град с Обнинск, който се намира в Калужката област.
- А вие някога били ли сте в Обнинск? - вежливо попитах аз.
- Да! - с удоволствие потвърди мосю Сорел.
- И какво Ви направи най-силно впечатление? - уточних аз. Все пак и аз някога съм ходил в Обнинск.
- Ами нали знаете... - поколеба се кметът на Монпелие, - например, на мен много ми харесаха символите на града.... На герба му... Там има атом! И той е обграден с четири елемента, които символизират науката!
Помислих си, че за изучаването на градския герб съвсем не е задължително да си ходил в Обнинск. В съзнанието ми дори се прокраднаха съмнения... За да се избавя от тях, попитах мосю Сорел какво друго има в Обнинск.
- Разбира се, има паметник на Гагарин! - твърдо отговори той. - Представете си как Гагарин е разперил ръце и гледа към звездите.
Филип Сорел не се въздържа и показа нагледно. Прииждащите гости в Георгиевската зала неволно отстъпиха встрани.
Оказа се, че кметът се е впечатлил толкова силно от паметника, че не се е въздържал и да постави в родното си Монпелие копие на същия Гагарин, точно на моста "Юрий Гагарин".
- Поехали! - неочаквано извика кметът на руски език.
Преминаващата в близост млада жена от оркестъра изглеждаше съгласна.
- Но защо Обнинск? - попитах аз. - Все пак е малко странен избор...
- Знаем, - великодушно кимна кметът, - че в този район активно се изучава Космосът.
Аз лично не знаех. Дали мосю Сорел нямаше предвид Калужката област и нейната столица, в която е живял Константин Циолковский?
- Лайка, спутник, станция "Мир", Владислав Шапша... - кметът изброяваше познатите му руски думи.
- Кой? - попитах аз уточняващо, но все пак с тревога.
- Владислав Шапша - повтори Филип Сорел. - Кметът на град Обнинск.
Реших да сменя темата, по която французинът явно се ориентираше по-добре от мен, и го попитах: А знаете ли, че Денят на народното единство (на 4 ноември) е празникът, който заменя Деня на Великата октомврийска социалистическа революция?
Това вече не го знаеше.
- Аз си мислих, - призна Филип Сорел - че е в чест на освобождението на Москва от окупаторите.
Развенчах съмненията му, които сякаш все пак си оставаха в него, и го попитах как се отнася към революцията.
- Ако имате предвид Октомврийската революция, - поясни той - в нашата страна много хора смятат, че Октомврийската революция е вдъхновена от Френската революция. Но аз не съм съгласен. Все пак тя е вдъхновена от социалистите...
Стори ми се, че дори направи гримаса на неодобрение.
Попитах го как се отнася към революционерите от типа на "жълтите жилетки".
- О!, - каза мосю Сорел. - 70% от техните искания са справедливи!
- Значи и вие сте революционер!, - не се сдържах.
Филип Сорел изглеждаше благодарен за тази забележка.
- Знаете ли, през 2015 г. написах една голяма книга "Възстановете републиката". В нея изложих програма, на чийто език сега говорят "жълтите жилетки".
Ето кой бил техният идеен вдъхновител. Това беше неочаквано откритие.
- Всичко е същото, - потвърди кметът. - Става дума за териториално разделение на страната...
Говоренето за разделение на страната в Деня на народното единство можеше да се възприеме като нещо необмислено и може би дори трябваше да бъде прекратено, но на мен наистина ми се прииска да го изслушам.
- Смятам, - продължи Филип Сорел, - че всички институции в страната трябва да бъдат осмислени и реформирани. И трябва да се внесат промени в конституцията. Разбира се, не бива да се стига до анархия. Но промените трябва да доведат до просветена република.
Не бях сбъркал по отношение на революционера.
- И промяната трябва да се случва на всеки 20 години! - продължаваше Филип Сорел, чийто глас сякаш гърмеше под сводовете на Георгиевската зала, която отдавна не беше чувала такива речи.
- О, - зарадвах се аз, - а при нас Владимир Путин тъкмо отбеляза 20 години начело на държавата. Какво, време ли му е?
Тук Филип Сорел се смути за първи път.
- 20 години ли?
Сякаш не беше очаквал подобен трик от Владимир Путин.
- Е, не, аз говоря преди всичко за текстовете на конституцията...
И все пак, в такъв ден...
- Ето, държа в ръката си смартфон, - показа кметът. - Това също е революция. За това трябва да се говори. Да се внасят промени. Трябва да се обсъди общественият договор между народа и властта.
Филип Сорел сякаш бързо включи на заден ход...
Трябва да отбележа, че голямата част от гостите присъстваха тук не за първи път. Сред тях се забелязваха професионалисти.
Например, режисьорът Карен Шахназаров беше седнал на масата преди всички и веднага се насочи към плодовете. Значи знаеше нещо.
Някои се стесняваха да се пресегнат към храната. Но Карен Шахназаров се оказа прав. Останалите после съжаляваха горчиво, убеден съм. Защото се случи нещо непредвидено.
Владимир Путин все още не беше пристигнал, което даде възможност на някои участници в приема, малко или много доволно да се насладят на празника и дори да започнат да възприемат всичко случващо се с тях безкритично. Само за здравето на жените се вдигнаха три тоста за четвърт час. Беше лесно да се разбере по това, че мъжете пиеха изправени.
Всъщност, до болка познати лица в залта нямаше чак толкова много: подборът на гостите, на пръв поглед, беше хаотичен. Сякаш ги бяха извадили от различните редици, които стоят на стража на руската държавност: имаше дейци на изкуството, но значително по-голяма беше групата на членовете на различни комисии и комитети, в чийто ресор попада празникът.
Изведнъж първите редове от масите станаха едновременно, а вълната бързо достигна до края на залата.
Всички вече стояха изправени, но гласът на президента така и не се чуваше. Забелязах, че всъщност е влязъл патриарх Кирил, а гостите от неговата маса бяха станали на крака. След тях обаче, за всеки случай, не знам по чий сигнал, се изправиха и всички останали.
Първите редове отдавна вече седяха по местата си, но последните все още стояха прави с високо вдигнати телефони в ръце, през които оглеждаха собственото си лице. В крайна сметка се върнаха към предходното си занимание - т.е. към салатата, в която краставиците преобладаваха пред рибата.
Не успяха да опитат от нищо друго, тъй като в Георгиевската зала, не щеш ли, се появи Владимир Путин.
Поздрави гостите с празника и обърна специално внимание на Леокадия Дробижева, лауреат на президентската премия за принос към укрепването на единството на руската нация.
- Сега е много важно да консолидираме народа си, да консолидираме руската нация, - призна Леокадия Дробижева, която приближавайки към стойката на микрофона, я затрупа с подарения от президента букет, и изцяло се скри от камерите. Владимир Путин разбра какво се случва и взе букета й, като го постави на своята трибуна, за да върне Леокадия Дробижева на хората. - По време на Вашето изявление на Валдайския форум не само аз, но и всички останали запомниха добре думите Ви: "Формирането на гражданска идентичност на базата на общи ценности, гражданска отговорност и солидарност, уважение към закона, съпричастност към съдбата на Родината, но без загуба на връзката със своята етничност - това са необходимите условия за запазване на единството на страната".
Беше очевидно - на сън да я бутнеш, пак щеше да възпроизведе дословно запомненото.
- И още трябва да допълним нашата култура по такъв начин, че да формираме нашата гражданска култура, културата, която ни позволява да бъдем, както правилно отбелязахте, дейни патриоти - култура на воденето на дебати, култура на политическите избори, култура на отговорността за нашата страна, отговорност за нашия дом и улица. С тези солидарни чувства аз живея и работя вече над 50 години.
Нима Леокадия Дробижева можеше да не получи премията на президента на Русия? А кой друг, ако не тя.
- Някога нашият поет и дипломат Фьодор Тютчев казва "Русия с ум не ще прозреш", но ние знаем, че с много умове това е възможно, - поспори Леокадия Дробижева. - Много е важно да се вярва в Русия.
Сякаш има алтернатива. Участниците в церемонията вече започваха да получават ордена на Дружбата.
Амал Абу Зеид, съветник на президента на Ливан, обяви на президента:
- Ние виждаме във вас защитник и наш спасител от недалновидната политика на западните страни, които са си поставили за цел да изкоренят разнообразието и многоетническото общество в нашия регион чрез спонсориране на радикални идеи, подкрепа за терористични и други организации, както и чрез създаване на пречки пред руската инициатива за връщането на сирийски бежанци в родината им.
Мария Виктория Алкарас - генерален директор на театър Colon от Аржентина - благодари не само на Владимир Путин.
- Благодаря на моите руски баба и дядо, Елена и Константин, на прабаба ми катя, на майка ми Виктория за това, че ме научиха да обичам руското изкуство, руската музика и балет, история и традиции, руските народни танци, руските приказки и чинията с истински борш, пелмени и блини. Или само с къшей хляб с масло и истинска сельодка!
Аплодисментите при думата "сельодка" бяха оглушителни, а забелязах, че някой мигновено се просълзи. При това сред гостите на церемонията май нямаше норвежци или исландци.
- От тях, - продължи г-жа Алкарас, - научих за традиционните руски ценности и за богатството на културата на Русия.
При по-сериозно замисляне, ще се наложи все пак да признаем, че къшеят черен хляб със сельодка действително влиза в системата от традиционни руски ценности, а може би дори я циментира. Но от друга страна, това си е само разядка.
Церемонията, впрочем, непоправимо се влачеше. Всеки лауреат възнамеряваше да каже по нещо от себе си, а никой не обслужваше гостите по време на официалната част. Онези, които пренебрегнаха салатата от краставици, бяха допуснали сериозна грешка.
При това към президента на Русия се доближи с демонстративна нетърпеливост почетният консул на Русия в град Сент-Джоунс в Канада, Джон Стюарт Дюрант, за когото без съмнение руският език беше роден. Той украси церемонията със свое стихотворение.
"Живот, работа и награди
Всекидневен тежък труд,
Само заради руската култура,
Дръзновенията няма да умрат"...
Председателката на общественото обединение "Славянски културен център" Татяна Кузина от Казахстан, която също получи орден на Дружбата, цитира "навръх юбилея на великия Абай удивителни думи, които вероятно ще сметнете за много важни. Великият Абай през 39-та година казваше на младите: "Ако народът е единен със своя вожд, той няма да изгори и в огъня".
Доколко важни са били тези думи за Владимир Путин, само той може да отговори.
Николай Симеонов Малинов работи като ръководител на национално движение "Русофили" в България. Разбира се, имаше нещо не съвсем точно в тази дума "русофили", нещо не беше съвсем правилно. Но явно се бяха кръстили така от душа.
- Когато преди 16 години започвахме своята работа и се нарекохме пред света и пред Бога русофили, не подозирахме, че ще имаме такива сериозни успехи, - призна Николай Малинов, - Но може би самото ни име подсказва, помага и насочва в това направление. Затова на първо място благодаря на своята организация - това са 240 клона, над 35 000 организирани членове, които практически ежедневно се грижат в момента за 258 кабинета за изучаване на руски език в детските градини.
Никой от наградените дотук не изглеждаше по-добре от него - едва ли някой друг можеше да се похвали с отделения за русофили в детски градини.
- Когато започвахме преди 16 години, първото проучване показваше 8 процента русофили в България, а сега русофилите са 82%, - разказваше Николай Малинов.
Възможно е все пак през това време мнозина да са били скрити (от самите себе си) русофили. А впоследствие изведнъж са се разкрили (или са били разкрити).
- Някои от вас знаят, че преди месец и половина ме арестуваха заедно с 16 мои съратници за това, че се занимаваме с тези дела, за които ви разказвам, защото в крайна сметка по делата ще ни съдят, - самокритично заяви той. И завърши:
- Разбира се, каквито и сили да се борят с нас, мога да ви уверя и от свое име, и от името на своите съратници, че няма да се отклоним от пътя си и винаги в България и Русия ще се намерят хора, които биха отдали душата си за другите, така както е било в последните 1500 години.
Интересно е само дали ще са мнозина. А иначе, разбира се, че винаги ще се намерят.
Бенедикт Окечукву Орама от Нигерия - председател на съвета на директорите на Африканската експортно-импортна банка - подчерта:
- Великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин, който впрочем има африкански корени (нима можеше да пропусне да го отбележи? А може би и затова го цитира, А.К.), някога беше казал: "По-добре да се отдам на хиляди мечтания, на които не е съдено да се сбъднат, отколкото да не мечтая никога".
Какво ли не е казал великият руски поет с африкански корени.
А Филип Сорел, оказа се, беше скрил нещо по време на разговора си с мен.
- През 1985 г. за първи път дойдох в Съветския съюз. Това беше моето сватбено пътешествие. А сега отново се връщам в Русия.
Да се надяваме, че в семеен план всичко е наред, както преди.
- В Русия всичко е велико, - каза Франческо Стараче, генерален директор на италианската група Enel. - Русия е велика страна, с велики хора, велико историческо и културно наследство, а и с велик потенциал за амбициозен ръст. Стъпихме на руския енергиен пазар преди 15 години, като през цялото време работихме упорито и в крайна сметка всички спечелихме в известен смисъл - и бизнесът, и държавата, и обществото.
Г-н Стараче има право да говори по този начин за Русия. За тези години и групата Enel стана велика в резултат на тези начинания.
- Бих искал да отбележа, че всички, съставляващи руския свят, винаги са били обърнати навътре към себе си и винаги са били многостранни. От самото начало руската култура и руската държава са стъпвали на краката си като разнообразни образувания от национална и конфесионална гледна точка. Така изглежда руският свят отвътре и така се проявява навън, - с тези думи Владимир Путин приключи процедурата.
Не беше лесно да се разбере, но си струваше поне да се опита.
Най-после поднесоха основното блюдо".
