Когато през 2017 г. беше подписан Договорът за добросъседство със Северна Македония, надеждата беше, че събития като годишнината от рождеството на Гоце Делчев, национален герой и за двете държави, ще бъдат повод за обединение между София и Скопие.
Събитията от миналия уикенд, когато се празнуваха 151 години от раждането на този борец за свобода на Македонския край от Османската империя, видяхме всичко друго, но не и обединение.
Напротив, отношенията със Северна Македония досега май никога не са били в по-лошо състояние. Местните гранични власти спираха българи от специален забранителен списък, а някаква мистериозна авария блокира влизането в съседната държава през ГКПП "Гюешево".
Северномакедонските политици пък се надпреварваха да покажат кой ще демонстрира по-голяма твърдост по отношение на българите. Правителството заявяваше, че няма да допуска провокации от чужди граждани и развяване на немакедонски знамена, докато опозицията от ВМРО-ДПМНЕ се разливаше в тежка антибългарска реторика за това как нашите политици връщали двустранните отношения "в Средновековието".
Изкушаващо е да напомним на комшиите, че до преди около век Македония е била просто географска област, а не държава със собствено самосъзнание, но това едва ли ще е от полза за когото и да било.
Истината е, че ако доскоро само националистите в съседната ни държава работеха за подриване на двустранните отношения, сега и официалната власт демонстрира поведение на конфликтност и агресивна реторика при това на фона на явни провокации срещу България, каквито бяха нападението срещу българския клуб в Охрид и побоя над секретаря на клуба Християн Пендиков.
По двете събития реакцията на властите в Скопие беше вяла и силно намекваща, че българската страна си го е просила едва ли не заради имената на българските клубове в Охрид и Битоля.
Оттам сякаш бяха по-заинтересувани от факта, че нападателите срещу Пендиков са от ВМРО-ДПМНЕ, отколкото от идеята, че става въпрос за престъпление от омраза, което има силата да разтърси още повече двустранните ни отношения.
За да дойде и отбелязването на годишнината с цялото откровено унизително отношение от страна на северномакедонските власти.
Част от спрените на границата български граждани се оплакват от насилие от страна на македонските граничари и дори са си извадили медицински свидетелства, които да покажат следи от това физическо насилие.
Реакцията на Скопие е да обвини България, че напук на дадените обещания е допуснала "радикално настроени личности" да се опитат да влязат на северномакедонска територия, като същевременно с това "непрекъснато уронват достойнството на македонските граждани, македонския народ и страната ни".
Ясно е, че и у нас има много хора, които с удоволствие биха продължили да хвърлят масло в огъня на обтегнатите двустранни отношения. Само ден след годишнината на Гоце Делчев в Благоевград местният македонски културен клуб осъмна със счупена витрина.
Работа на България е да спира подобни агресивни действия и да се погрижи за спазването на закона и гарантирането на добрите двустранни отношения.
Същият ангажимент обаче имат и в Скопие - да се справят с агресивната антибългарска реторика, да потушат антибългарските страсти и агресивното поведение. Проблемът идва от това, че сякаш там вече няма особено желание дори за полагане на подобни усилия.
Приемането на Френското предложение за установяване на ред в двустранните отношения между България и Северна Македония даде рамката, по която да се върви - какви са допустимите искания на страната ни към Скопие и какви ангажименти трябва да поемат там, за да ги пуснем до реалните преговори за членство в Европейския съюз.
Оттогава насам топката е в полето на Северна Македония и оттам сякаш правят всичко възможно по силите си, само и само да не изпълняват своите ангажименти по постигнатата договорка. Като междувременно обвиняват България в деструктивно поведение.
По-странното в случая е, че северномакедонският външен министър Буяр Османи многократно повтаря, че външни сили се опитват да подкопават отношенията с България. На всички е ясно кои са тези сили и какви интереси защитават.
Има една голяма евразийска държава, която дава всичко от себе си за това Европейския съюз да не се разширява, а между отделните европейски държави да тлеят конфликти. И тя има достатъчно агенти и финансиране на Балканите.
Въпросът обаче е щом в Скопие го има това осъзнаване, че някой мъти водата между България и Северна Македония, защо там не правят нищо за преодоляването на проблема? А напротив, помагат той да се задълбочава?
Със сигурност и правителството в София може да направи повече за стоплянето на двустранните отношения, но това минава през ясното съзнаване, че в съседната държава се прави същото. Такава яснота в момента липсва.
Там са оставили дивашкия национализъм да вирее свободен и да си разиграва коня, както иска.
Скопие много добре трябва да осъзнае един прост факт - България няма как да допусне до членство в Европейския съюз (ЕС) държава, която демонстрира подобно враждебно отношение. Това просто не е в наш интерес. Не е и в интерес на Европа.
Така че в югозападната ни съседка или трябва да се отърват от обидните епитети и отношението сякаш сме враждебна сила, струпала войски по границата, или да си останат в изолация извън общия пазар на Европа.
Празници като годишнината на Гоце Делчев наистина могат да бъдат обединяващи събития, но само ако има воля за това.
