Бедността възпроизвежда бедност. У нас открай време съществуват няколко Българии - една е в София, друга е в останалите по-големи градове и районите около тях, а има и една България, която затъва неумолимо.
Повлечен към дъното от фактори, които образуват стремителната спирала на упадъка, Северозападният район на страната ни е най-бедният в целия Европейски съюз - по последните данни на Евростат. Заедно с Майот - френска отвъдморска територия в океана между Мозамбик и Мадагаскар.
И докато Майот е на тази позиция заради прекалено младото си население - близо 50 на сто от хората там са под 15-годишна възраст, в Северозапада положението е точно обратното - демографско бедствие - обезлюдяване и застаряване на населението. Един от основните фактори на спиралата на бедността.
Която се върти безмилостно. Данните на министерството на образованието от декларациите, които родителите попълваха, за да решат дали децата им да се върнат присъствено на училище, за пореден път показват, че това е друг свят, който върви в друга посока и тя е отчайваща.
Средно в страната 57 на сто от родителите на деца от 1-ви до 4-ти клас заявиха съгласието си учениците им да се върнат присъствено в клас и да бъдат тествани за целта. В София одобрението е най-високо - 68 на сто от родителите. Най-нисък е процентът одобрение в област Монтана - 36 на сто от родителите, а предпоследна в това отношение е област Видин - 38 на сто подадени декларации и съответно съгласие за тестване.
Няма да се спираме на мотивите "за" и "против" тестването на малки деца, защо родители отказват, защо често учители бойкотират и не желаят да съдействат за вземането на проби. Факт е, че за малките ученици е от изключителна важност да ходят на училище присъствено - и защото така учат по-добре преподавания материал, и защото на тази възраст социализацията с връстниците и заобикалящата среда са от изключителна важност.
И ако в богата София присъствени занятия започват 77% от паралелките, във Видин и Монтана те са два пъти по-малко - 33-34 на сто. Два пъти повече деца в столицата ще получат по-добър шанс за образование в сравнение с по-бедния Северозапад.
Можем да гадаем защо родителите в този регион са по-малко склонни да разрешат децата им да бъдат тествани, след като залогът е да се върнат в клас. В тези области безработицата е по-висока и част от родителите са вкъщи и могат да се грижат за децата, ако те не са на училище.
В тези области средната заплата е по-ниска спрямо повечето от останалите райони на страната. По-голяма част от заетите упражняват по-нискоквалифициран труд, т.е. има по-малък процент хора с образование над средното. Обикновено липсата на образование води не само до по-нисък социално-икономически статус, но и до по-стеснен кръгозор и по-голяма склонност към безкритично мислене.
С други думи - родителите на тези деца са вече готовият продукт, който средата в тези бедни и обезлюдяващи области в последните 30 години създава. И те, естествено, предават щафетата на следващото поколение.
С което вероятността то да получи по-добър шанс намалява, а с това се затваря и кръгът, удушаващ Северозапада.
Необразовани родители отглеждат необразовани деца, а получилите образование бягат от района в търсене на по-добра реализация. Каквато във Видин и Монтана няма, защото никой не инвестира в области без квалифицирана работна ръка и инфраструктура - Северозападът дори не разполага с нормални пътища. Младите и образованите бягат от места, където няма добри училища и адекватна медицинска помощ, а училища няма, защото няма кой да ходи в тях.
Медицинската помощ отново я видяхме напоследък в порутеното COVID отделение на болницата във Видин, която съществува на магия от поне 15 години и е опасна за пациентите си. Защото няма персонал, а наличният постоянно протестира за заплати. Без заплати и млади лекари и сестри, тази болница рано или късно ще затвори.
Това са факторите, заради които Видин и Монтана са областите, които губят населението си най-стремително в последните години. Видин е и сред областите с най-много отпадащи от училище деца. Ако средно за България хората над 65 години са 21%, то във Видин те са 30 на сто.
По отношение на по-важния коефициент - на демографско заместване - колко хора влизат в активна възраст и на пазара на труда при на 100 излизащи в пенсия, за страната той е 100 на 64. Във Видин е 100 на 40.
Пандемията допълнително усложнява и без това трагичната ситуация в тези области - и в демографско, и в икономическо отношение. Тя ще ускори фактическата смърт на местните лечебни заведения и ще затвори нови и нови училища, чиито ученици или няма да се върнат в клас, или ще избягат със семействата си - към София или чужбина, прогонени от липсата на перспектива.
Това е и единствената причина регионът още да не се е превърнал окончателно в пустиня - парите, които емигрантите пращат за близките си.
И обратното - колкото повече се гетоизират тези райони, толкова по-трудно е да се обърне тенденцията. И това - видно от последните 30 години, явно няма как да стане от само себе си.
Нужни са целенасочени политики от страна на държавата - и по отношение на образованието и здравеопазването, и по отношение на инфраструктура и пътища, и като създаване на икономически стимули за развитие на малък и среден бизнес.
Нищо от това не се случва в адекватна степен, години наред и след милиарди евросредства, усвоени от България уж за земеделие и регионална политика.
Естествено, това се случва и в други области на България, основно в северната част на страната - Разград, Търговище, Силистра, Шумен... Просто те са една идея по-назад в този процес, но без целенасочена помощ и тяхната съдба е еднопосочна.
Известно е какво още ражда бедността - престъпност. И когато Северозападът бъде окончателно опоскан, тя ще се прехвърли към останалата част на страната.
