С един изпреварващ, хитър ход Слави Трифонов успя да сложи всички останали политически сили в шах, обръщайки ги в оправдателен режим. Посланието на водещия, превърнал се в най-силния политик у нас към момента, е пределно ясно - "или се съобразявате с мен, или отиваме към нови избори".
Сега бившият водещ и настоящ партиен лидер на най-голямата политическа сила у нас обяви, че оттегля номинацията си за премиер и кабинет заради атаките, на които е бил подложен посоченият кандидат Николай Василев, който беше посочен от някои от останалите политически сили като проводник на интересите на ДПС.
Според Слави обаче, в момента страната няма нужда от нестабилност и нови избори. И той е готов да преглътне обидите и "лъжите" на другите партии и да представи нов кандидат за премиер и редактиран кабинет.
Този статус на лидера на "Има такъв народ", пропит с гняв и недоволство, показва нещо особено важно за неговата политика и за това, което можем да очакваме от него. Дори в компромисите си Трифонов действа по все същия начин - сам и без да дава обяснения.
От публикацията му във Facebook става ясно, че нов вариант на кабинета ще бъде съобщен съвсем скоро. И толкова.
Ако имаше нещо, за което останалите политически сили, особено тези, които в предизборната кампания вървяха в общ пакет с ИТН - т.нар. "партии на протеста" ("Демократична България и "Изправи се! Мутри вън!"), се гневяха на Трифонов и компания, това беше липсата на диалог и комуникация с тях. С други думи, когато става въпрос за важни въпроси като управлението на държавата и "изчегъртването" на ГЕРБ, те искаха най-малкото да се консултират с тях за общи действия.
Именно в това се криеше и хитростта на предния ход на лидера на ИТН. Обявявайки правителство на малцинството, водено само от неговата собствена партия, той заяви, че няма намерение да "раздава порции" на останалите. С това веднага постави ДБ и ИСМВ в позиция, в която ако не подкрепят идеята на Слави, моментално излиза, че всъщност не искат промяна, а само ламтят за постове.
След като цяла кампания тези три партии вървяха някак в общ комплект и се лансираха едва ли не като сигурна коалиция, сега изведнъж ДБ и ИСМВ останаха в положение, което твърде много прилича (от тяхната собствена гледна точка) на нож в гърба. Оттук идват и острите реакции на политическите им лидери.
В публичния дебат хора, които доскоро виждаха Трифонов едва ли не като спасител от управлението на Бойко Борисов, сега намериха в действията на същия този спасител авторитарни нотки и осъзнаха, че една джипка може да бъде заменена от една кабеларка.
И тук изниква големият въпрос - нима наистина някой е очаквал нещо по-различно от Слави и хората му?
Едно от популярните сравнения на Трифонов с чуждестранни политици е това с Доналд Тръмп. И истината е, че то е доста точно - и двамата са шоумени, и двамата влязоха в политиката, за да се борят със статуквото, и двамата имат свои собствени разбирания за логиката на политическите събития и кое как трябва да се случва.
Нито Слави, нито хората му са заявявали някаква лоялност към другите "партии на протеста". Не са отричали подобни намеци, но не са и ги потвърждавали. Междувременно реториката на лидерите на ИТН винаги поставя политиката като една "мръсна работа", която е пълна със задкулисни договорки, никаква откритост в процеса по взимане на решения и сключване на сделки между различните играчи.
За тях всякакви преговори с останалите политически сили се равняват на разбирания зад закрити врата, на нещо скрито-покрито, което е малко или много неморално.
Така че е напълно очаквано "Има такъв народ" да бяга от подобни разговори с другите партии, когато изглежда сякаш са се заклели да "изчистят" политиката от подобни "задкулисни практики".
Същевременно с това е напълно в логиката на нещата сами да поемат отговорност за съставянето на кабинет, защото така ще могат максимално да поемат отговорност за действията на правителството, вместо тя да се размива измежду коалиционни партньори, които потенциално биха прехвърляли евнетуална вина помежду си.
В това отношение ИТН е една доста праволинейна в разбиранията си за политиката партия, която се старае да се придържа максимално към тези си прости и категорични принципи.
Нека не забравяме все пак, че основният въпрос, който все още се явява двигател за политическата мотивация на тази партия, е приемането на решенията от референдума от 2016 г., според които трябва да се въведе задължително гласуване, изборите да станат мажоритарни в два тура, а субсидията за партиите трябва да стане 1 лев. Всичко това, защото суверенът така е казал.
Няма смисъл да повдигаме въпроса доколко хората, гласували на референдума през 2016 г., разбират от избирателни системи и доколко всъщност са гласували, за да накажат политиците. Показателно е, че тогава в нощта на вота най-търсеното нещо в българската част на Google беше "Какво е мажоритарна избирателна система".
За Слави и хората му такива въпроси за безпредметни, след като има гласуване и хората са се произнесли, а политиците не са ги чули. Именно последното е и причината те да поведат буквално война (думата беше употребена на няколко пъти по време на предизборната кампания) срещу политическото статукво.
В момента Слави и хората му са изправени пред отричане на предложения от тях кабинет. Нито една от политическите сили до момента не е заявила, че ще даде подкрепата си за него.
А на фона на това решението на лидерите на ИТН беше не да проведат разговори с другите формации в парламента или поне с част от тях, а да кажат, че "добре, ще го сменят този премиер", щом толкова не е харесван, но с друг, отново посочен от партията.
И още повече се намеква, че алтернативата на това са нестабилност и нови избори. Останалите партии ако искат да подкрепят.
Истината е, че Слави и хората му много бързо трябва да научат какво представлява политиката в действие и да адаптират своите строги възгледи. Ако ли не, ще ходим на избори до момента, в който "суверенът" не им даде пълната власт в ръцете, или не му писне от глупости и ги лиши съвсем от власт.
