Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Велико народно събрание сега не би било велико

Велико народно събрание сега не би било велико Снимка: БГНЕС

Съвременната българска демокрация вече е на 30, но досущ като човек на същата възраст, не е напълно улегнала, а бъдещето ѝ все още крие много предизвикателства.

В тази ситуация, редовно сред исканията при големи протести успява да се промъкне и това за свикване на Велико народно събрание. Сегашните не правят изключение.

Да, не е най-масовото искане. Няма и как да бъде, когато голяма част не само от протестиращите, но и от гражданите на Република България хал хабер си нямат що е то ВНС и какво прави*. Въпреки това отделни групи сред протестиращите (а и принципно подкрепящата ГЕРБ партия СДС) го включват в своите искания, включително и членовете на т.нар. Отровно трио, представяни като организатори на сегашните протести.

Идеята - да се свика Велико народно събрание с цел промени в действащата Конституция или приемането на нова такава.

Че действащият върховен закон има трески за дялане едва ли ще е повод за спорове, но такива ще възникнат когато се стигне до въпроса какво и как трябва да се промени. Зависи коя политическа сила/заинтересована група питаш.

А отговорите и най-вече последствията от едно подобно начинание в България през 2020 г. може да не се окажат така "велики", колкото някои протестиращи вероятно очакват.

Къде са проблемите?

Не трябва да забравяме, че във Великото народно събрание ще влязат политици. И по-точно - представители на политическите партии у нас с най-голяма електорална подкрепа. Един добър ориентир за това кои са те могат да бъдат резултатите от последните парламентарни избори през 2017 г., друг - по-скорошните социологически проучвания, които добавят някои нови "играчи".

Реалността обаче остава - 400-те места във ВНС ще бъдат напълнени от партии, а не от протестиращи - били те редови или "лидери" - или "представители на гражданското общество". Разбира се, има шансове на места да влязат и независими кандидати, но това би било по-скоро изключение, отколкото правило.

Това е реалността и на нея не бива да се обръща гръб заради красиви фантазии или отпимистичен идеализъм.

Свикването на ВНС носи риска недоволните от политическото статукво да дадат на партиите от същото това статукво още по-могъщ властови инструмент. Това важи както за промени на Конституцията, така и в още много, много, много по-голяма степен при създаването на нова.

При тези условия идва следващият риск - лобитата, интересите. "Новото задължително е по-добро" е потенциално опасна илюзия. Тя не може да пребори факта, че както при обикновеното Народно събрание, решенията на Великото най-вероятно ще са партийни.

А партийните решения са водени от интересите на дадената партия и на хората зад нея. В случая не говорим за избиратели и симпатизанти...

И все пак не минава протест без някой да каже "Време е за Велико народно събрание! Време е за нова Конституция!". Премълчани остават отговорите на въпроса кой ще работи по тази нова Конституция и дали неудобствата в седалищната област за гражданите след това няма да са още по-чести и осезаеми.

Все пак ВНС се избира на избори. Над демократичния процес у нас дебне един постоянен бич - комбинацията от платения вот и гражданската апатия. Първият позволява на партиите с възможности (или със солиден финансов гръб на - нека ги наречем - заинтересовани страни) да си осигуряват по-голямо присъствие както в обикновеното Народно събрание, така и в едно евентуално Велико такова.

Ролята на платения вот е по-значима, когато налице е ниска избирателна активност. На последните парламентарни избори беше 54%. През 2014-а - 48,6%, а през 2013-а - 51,3%.

Отново трябва да бъдем реалисти - протестът и политическата активност на 30-40-50 хиляди недоволни души по улиците на София не гарантира нито висока избирателна активност в страната, нито по-разнообразно ВНС с повече гледни точки, в което да не може да се стигне до тежки пазарлъци.

Рисковете точно това искане да се сбъдне в България през 2020 г. не са за пренебрегване. В един идеален свят една нова Конституция би могла да реши много проблеми. Но не живеем в идеален свят.

Живеем в такъв, в който няма как да пренебрегнем въпроса колко ли вратички ще намерят място в една евентуална нова Конституция и колко много щети ще нанесат те в бъдеще на крехката 30-годишна българска демокрация.

* Повече за това що е то ВНС и какво прави можете да прочетете текста ни "Политика for dummies: Служебен кабинет, ВНС и лостовете за управление при политическа криза":

Най-четените