"А след оставката какво?"
Това е най-честият въпрос, който и протестиращи, и привърженици на управляващите задават на фона на продължаващите антиправителствени демонстрации.
В най-честия случай обаче този въпрос е насочен в една по-далечна посока - кой би взел властта, по-добро ли би било управлението след това, и т.н.
Това, което обаче липсва, е чистото знание какво по принцип се случва след подаване на оставка на едно правителство. Масово у нас не е достатъчно гражданското образование за това как функционира собствената ни държава и то не само по отношение на оставките.
Ако не друго, протестите повдигнаха някои доста интересни въпроси около част от исканията, които се чуват - съставяне на експертно или програмно правителство, свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията и пр.
Тук предлагаме разяснения за някои от най-значимите въпроси, появили се покрай протестите:
1. Какво следва след евентуално подаване на оставка на правителството?
Рамките на този въпрос са може би най-известни на обществото, след като за последните 10 години видяхме цели три служебни правителства. Прекратяването на правомощията на едно правителство се определят от Конституцията. В чл. 111 там е записано, че правомощията на Министерския съвет се прекратяват: с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя. Министерският съвет подава оставка пред Народното събрание, но продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.
В такъв случай топката се прехвърля към президента на Република България, като тази процедура е разписана в чл. 99 на Конституцията.
В 7-дневен срок от приемането на оставката от парламента той е длъжен да възложи мандат за съставяне на ново правителство в рамките на същия парламент на първата по брой депутати в парламента политическа сила (в настоящия парламент това е ГЕРБ).
Ако до 7 дни партията не успее да излъчи кандидат за министър-председател, който да може да състави правителство, президентът дава мандат на втората политическа сила (понастоящем - БСП). Ако и там не се стигне до успех, президентът дава мандат на някоя от останалите политически сили в Народното събрание по свое усмотрение, като не е задължително това да бъде третата политическа сила.
Ако някоя от формациите успее да изведе кандидат за министър-председател, президентът предлага на Народното събрание гласува кандидатурата му и предложените от него министри. В случай, че вотът в парламента не мине и новият премиер не бъде избран, държавният глава назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно в рамките на два месеца след разпускането на стария парламент.
Същото се случва и ако никоя от партиите в тази процедура не успее да предложи кандидат за министър-председател.
Единственото ограничение пред президента в случая е, че в рамките на последните три месеца от своя мандат той не може да разпуска Народното събрание или да назначава служебен кабинет, а това задължение се прехвърля върху неговия наследник, каквато беше ситуацията с последното към момента служебно правителство, назначено от президента Румен Радев. Тогава премиерът Бойко Борисов хвърли оставка заради загубата на ГЕРБ на президентските избори, а действащият президент Росен Плевнелиев трябваше да изчака наследника си да сформира служебен кабинет и да разпусне парламента.
Досега в най-модерната история на България сме видели общо 5 служебни правителства - на Ренета Инджова (17 октомври 1994 г. - 25 януари 1995 г.) след оставката на Любен Беров; на Стефан Софиянски (12 февруари - 21 май 1997 г.); на Марин Райков (13 март - 29 май 2013 г.) след оставката на Бойко Борисов; на Георги Близнашки (6 август - 7 ноември 2014 г.) след оставката на Пламен Орешарски; и на Огнян Герджиков (27 януари - 4 май 2017 г.).
2. Какви са правомощията на служебното правителство?
Има няколко основни разлики между обикновено и служебно правителство, като те произтичат преди всичко от работата на едно обикновено правителство с парламента.
Служебното правителство разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, като пред него има ограничения само що се отнася до онези действия, за които е необходимо преди това да бъде приет акт на парламента.
Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е взето изрично решение от действащо Народното събрание, служебното правителство не може да взема държавни заеми.
Служебният кабинет освен това не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди войски на българска територия, тъй като това е в компетентността на Народното събрание. Също така служебно правителство не може да сключва международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация.
Основната задача на временния кабинет е да организира следващите избори за парламент, както и да движи текущите за страната задачи. Освен това обаче той може да действа в редица други посоки - включително да се фокусира върху ревизия на предишното правителство.
3. Колко време трае мандатът на служебното правителство?
Служебното правителство има временен характер - то се разпуска веднага, щом бъде избран нов кабинет. Така най-често животът на един подобен кабинет е около 3 месеца - два до провеждането на изборите за нов парламент и още около един до формирането на ново правителство.
Разбира се, има възможност срокът на управление да продължи още - ако въпреки изборите партиите в парламента не успеят да формират нов кабинет. Тогава служебният продължава да действа до реалното избиране на правителство, колкото време е нужно за това. За щастие, такъв сценарий у нас все още не сме виждали.
4. Какво представляват експертното правителство и програмното правителство?
Експертното правителство може да се формира след изборите с мандата на някоя от политическите сили. То в своята същност е кабинет, съставен не толкова от представители на политически сили, а от доказани експерти в своите области, които да управляват държавата на база собствения си опит и разбирания за ресорите, в които са назначени. Такива кабинети са по-административно ориентирани и целят извършване на важни реформи.
Един експертен кабинет се предполага, че може да предприема по-смели и кардинални решения, тъй като не се притеснява, че трябва да се бори за преизбиране.
Това е на теория. На практика експертните кабинети у нас, а и на други места, са типични за периоди на политическа криза, в които доверието към партиите е паднало до критично ниско ниво. Тогава няколко формации се обединяват около идеята да подкрепят такова експертно правителство, начело най-често с партийно необвързана компромисна и (в добрия случай) обединяваща фигура, като целта е общественото недоволство да се успокои или да се насочи спрямо това непартийно правителство.
Примери за подобни експертни кабинети у нас сме виждали два пъти - на Любен Беров (30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г.), издигнато с мандат на ДПС след след свалянето на кабинета на Филип Димитров, и на Пламен Орешарски (29 май 2013 г. - 6 август 2014 г.) с мандат на БСП, при условие, че ГЕРБ тогава е най-голяма политическа сила в парламента. И двете експертни правителства са свалени след сериозни протести.
Програмното правителство се формира с поставени пред него конкретни, ясни задачи, които то да изпълни в рамките на мандата си. При него има ясни приоритети, които се извеждат след широки консултации и преговори сред възможно най-голям кръг от парламентарно представените партии. Затова и такива правителства често са лансирани като "Правителство на националното съгласие".
По принцип към тази идея се подхожда в моменти на големи кризи за страната, когато тя не трябва да бъде разкъсвана от междупартийни противоречия. Тогава и най-лесно могат да се формират въпросните конкретни цели пред кабинета. При постигането им от правителството се очаква да вземе решение за разпускането си.
Проблемът с подобни програмни правителства, разчитащи на националното съгласие, е, че при тях рискът от тотално дискредитиране на политическата система е солиден. Често такива безопозиционни кабинети в името на общото благо се използват и за частното. Или както пише в. "Банкеръ": "Опитът от годините на прехода показва, че когато българските партии заговорят за програмно правителство, те неизменно целят някакви (по-дребни или по-мащабни) изгоди, свързани с властта."
Най-новата българска история познава един случай на подобен програмен кабинет - този на Димитър Попов (22 декември 1990 г. - 8 ноември 1991 г.), съставен от граждански експерти и представители на БСП, СДС и БЗНС.
Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките, и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори. Официално правителството изпълнява и двете си задачи, след което се саморазпуска. В историята обаче този период ще остане с паметната на Димитър Попов реплика "За Бога, братя, не купувайте!".
5. Какво представлява Великото народно събрание и какви функции има то?
Другата често срещана теза покрай протестите е, че трябва да се свика ново Велико народно събрание, което да извърши ремонт на настоящата Конституция или директно да напише нова.
Според чл. 158 от Конституцията Великото Народно събрание може да променя Конституцията или да приеме нова; да решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; да решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.
Това означава, че във възможностите на ВНС е да променя самото естество на държавата като правова, управляваща се от закони и Конституция. Великото народно събрание може да решава също така за промени в уреждането на разделението на властите у нас или в това как да изглеждат и да се формират самите три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна.
Именно това е и причината за това някои хора да искат ВНС сега - за да може да се разгледа формата на управление и начина, по който е изградена съдебната власт и в частност - ролята на главния прокурор и неговите правомощия и отчетност.
Важен момент е, че макар да има правомощията да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси по нея, а само по тези, за които е изрично свикано. Щом това е свършено, то следва да преустанови работата си и да се разпусне.
В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на обикновено Народно събрание, което да приема важни решения за държавата. По същността си обаче ВНС се фокусира върху предвидените промени в Конституцията.
6. Как се свиква Велико народно събрание?
Заради всичките си солидни правомощия, Велико народно събрание се свиква при определен ред. Инициатива за свикване на ВНС имат президента на републиката и Народното събрание, като при НС поне половината депутати трябва да подкрепят идеята. За целта трябва да бъде представен и проект за промени в Конституцията или за написване на изцяло нова. Той се внася поне два месеца преди разглеждането му.
Проектът минава през разглеждане от парламента, който гласува дали подобни промени в Конституцията са необходими. За да се продължи към свикване на Велико народно събрание, трябва 2/3 от всички народни представители (160 депутати) да подкрепят проекта.
В такъв случай в рамките на 3 месеца от гласуването президентът насрочва избори за ВНС, на които да бъдат избрани 400 депутати - почти двойно повече отколкото в обикновения парламент, като целта е да се даде по-широко представителство при гласуването на промените в Конституцията.
Веднъж вече избрано, ВНС започва заседания по представения проект за промени в основния закон. Решенията на ВНС се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания, провеждани задължително в различни дни. Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател (а не от президента, както при обикновеното НС) в седемдневен срок от приемането им.
След като то се произнесе по всички въпроси, за които е избрано, правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, а президентът насрочва избори за обикновено НС по определения от закона ред.
7. Има ли друг начин за промяна на Конституцията?
Народното събрание също има правомощието да изменя Конституцията на България. За това се изисква мнозинство от две трети от всички народни представители, както вече се случи през 2015 г. при редакциите на Конституцията в частта ѝ за Съдебната власт, като тогава депутатите въведоха разделението на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии. За най-важните въпроси обаче следва да бъде свикано Велико народно събрание.
Въпреки това обаче се намират критици на идеята за ВНС, според които в този си вид то е ненужно, тромаво и забавя работата на самата държава, лишавайки я от обикновено народно събрание, което да движи текущата политика на страната. Според други обаче нужда от един достатъчно висок форум като Великото народно събрание има, тъй като той предпазва Конституцията на страната от редовни и ненужни промени.
