"Времето на кръстоносните походи отмина. Тази война вече излезе извън окопите, тя се разпростира извън икономиката, енергетиката, виждаме върху културата и спорта, сега остава да обхване и религията."
Коментарите на премиера Румен Радев звучат меко казано странно, докато той се опитва да обясни защо България нямало да позволи нов пакет санкции на ЕС срещу Русия.
От една страна се опитва да говори за икономическия интерес на България и намеква колко зависими са някои сектори от отношенията ни с Москва, но същевременно с това и обяснява за дълбоката историческа и културна връзка по линия на православието, която надхвърля личности, ценности и т.н.
Това може да прозвучи много спорно за мнозина, ама не можеш да си едновременно и разумно звучащ, и да говориш архаизми за големия православен брат.
А проблемът на Румен Радев е, че се опитва да прави и двете.
Още отпреди изборите бившият президент и настоящ министър-председател има един водещ проблем - опитва се да говори на твърде широка аудитория.
От една страна искаше да хване разочарованите от хаоса, от друга - червените баби, от трета - гневните антизападни избиратели, които питаят носталгия към дружбата с Русия, от четвърта да се бори срещу мафията и олигархията... И така нататък, и така нататък.
Даже в първите си посещения в Брюксел той опита да приложи този множествен подход и към външната политика - хем сме твърди европейци, хем сме за мир в Украйна, ама ако може Украйна да се погрижи за него, хем искаме и топла връзка с Русия (в името на големия икономически обмен, разбира се).
Сега отново виждаме същото - премиерът иска едновременно да звучи разумно и мотивирано, че това вето го дава по икономически причини, но същевременно с това се опитва да удовлетвори и онази част от електората си, която получава душевен екстаз от идеята за духовната връзка с Москва.
А двете неща не работят добре заедно. Посланията не си кореспондират.
Ако ще обясняваш, че атомната електроцентрала в Козлодуй все още е твърде зависима от доставки на руско гориво и поддръжка за старите технологии в АЕЦ-а, концентрирай се върху това.
Същевременно с това, ако акцентът ти е духовната роля на руското православие за българското освобождение (което само по себе си е доста спорна теза, смея да твърдя), наблегни тук.
Ама да смесваш енергетика, руски части за софийското метро и московския патриарх в опита си да мотивираш едно излишно вето над новите санкции срещу Русия, започва да изглежда, че си си търсил оправдания. А не че имаш някакви наистина значими мотиви.
Нека бъдем честни - Русия досега имаше не един и два повода да удари точно там, където Радев посочва притесненията си - атомната енергетика, зависимостта от поддръжка на останалата стара руска машинария, доставките на торове... Но някак така и не го направи.
Дали защото има нужда от парите, дали заради нещо друго.
Но дори да приемем, че тази ни зависимост наистина е толкова значима, ЕС е показал, че дава дерогации, където и когато трябва. Стига някой да си ги поиска и да се мотивира.
Тук виждаме обаче нещо друго. Виждаме политик, който не търси решения, а мотиви защо да удари това вето над новите санкции.
Санкции, които съвсем справедливо трябва да засегнат един корумпиран духовник, имащ позорната склонност да благославя оръжия за убиване на други православни християни. Но това е вече друга тема.
Правителството на Румен Радев трябва най-сетне да реши какво точно иска да каже.
Опитите да стои в разкрачена позиция и да угажда на всички нито са убедителни, нито работят.
Още повече - те така или иначе вече ни позиционират в групата на съмнителните съюзници. Защото ако продължаваш активно да се държиш като троянски кон на Русия, нормално е другите да започнат да те възприемат като такъв.
