Когато говорим за климатични условия, Европа винаги е била разглеждана като мястото на света с идеален баланс - четири сезона, в които нито зимата е твърде студена (освен в далечния север), нито лятото е твърде горещо.
Континентът е подходящ за земеделие и отглеждане на разнообразни култури, а множеството реки се грижат до голяма степен за напояването. Няма пустинни райони, няма големи пространства от мъртва земя...
Само че бъдещето на континента може да е различно. Няколко доклада - на ООН и на Европейската комисия, които се появиха в рамките на последните месеци, предупреждават, че Европа е изложена на наистина сериозен риск от засушаване заради "вампирска свръхконсумация" на вода.
Съвместният изследователски център на Европейската комисия (ЕК) публикува в средата на март доклад, според който повечето от държавите в Южна и Западна Европа са засегнати от сушата, като заради променящия се климат нарастват опасенията за водоснабдяването, селското стопанство и производството на енергия.
Поради изключително сухата и топла зима влажността на почвата и речния поток вече показват значителни аномалии, особено във Франция, Испания и Северна Италия, се казва в доклада.
Проучване на Техническия университет в Грац, Австрия, пък алармира за "много несигурна" ситуация с водата в момента в Европа, особено във въпросните няколко региона. Оттам посочват, че сухата зима и слабият дъжд през пролетта означават намаляващи запаси от подпочвени и речни води. През типично влажните периоди на годината - пролетта и зимата, няма достатъчно валежи и водата просто не се възстановява.
Европейската обсерватория за засушаванията проследява множество индикатори, които пораждат безпокойство. Оттам са установили, че обширни региони отбелязват изключително занижени водни запаси в сравнение с нормалното.
"Честно казано, в цяла Централна Европа този въпрос е широко разпространен проблем", казва Кармело Камалери от Политехническия университет в Милано, цитиран от Wired.
Той изчислява, че язовирите във Франция и Северна Италия са пълни едва на 50-60% от това, което би трябвало да бъдат.
Така например нивата на пълноводие на най-дългата река в Италия - По, са с 60% под обичайното за този период от годината.
В района на Алпите натрупването на сняг е доста под средното и е дори по-ниско, отколкото през зимата на 2021-2022 г. Това ще доведе до рязко намаляване на приноса на снеготопенето към речните потоци в периалпийския регион през пролетта и началото на лятото на 2023 г.
Това е огромен проблем, защото голяма част от Централна Европа разчита на водата от топенето на снеговете там, за да задоволи питейните си нужди. Алпите неслуайно са известни като водните кули на Европа.
Всичко това може да застраши живота, индустрията и биоразнообразието на континента. Ако няма достатъчно вода, ще се стигне до затруднения за земеделието, а оттам и по-високи цени на храните - проблем, с който се сблъскваме и в момента.
По-лошото в случая са очакванията, че Европа и средиземноморският регион може да преживеят още едно екстремно лято тази година. Нещо повече - прогнозите говорят за още по-сух летен сезон в сравнение с предходните години.
Така валежите през следващите седмици се очертават като определящи за ситуацията. Защото ако не настъпи подобрение, континентът може да види най-голямата суша от векове насам.
Според експертите Франция е преживяла най-сухата си зима от 60 години насам, а властите и еколозите се опасяват, че реките и язовирите може и да не се напълнят достатъчно, за да могат да задоволяват всички нужди на страната.
Миналата година тя вече преживя такъв проблем. Почти всички френски департаменти бяха засегнати от ограниченията за потреблението на вода, като над 700 общини са докладвали затруднения с доставките на питейна вода.
Властите вече реагират тази година. В редица департаменти са издадени забрани за поливане на тревните площи, пълнене на плувни басейни и поливане на посеви.
Френският министър на околната среда Кристоф Бешу обяви по-рано тази година, че правителството работи върху план за "борба със сушата". По думите му средното потребление на вода от 150 литра на човек на ден не е устойчиво и призова всички индустрии да ограничат използването на ценния ресурс.
Едно решение, което Франция разглежда внимателно, е рециклирането на повече отпадъчни води. Само 77 от общо 33 000 пречиствателни станции в страната в момента са оборудвани със система за рециклиране.
Според Бешу всеки план за намаляване на потреблението трябва да включва увеличаване на преработката на отпадъчни води.
Испания също е изправена през този проблем, като властите там разглеждат рисковете от това страната да трябва да се справя с "дългосрочна суша".
Засушаването в североизточните региони на Испания е стигнало до "извънредни" размери заради високите температури и ниските валежи през последните три години, се казва в доклад на метеорологичната служба на страната.
Това поставя под сериозен риск доставките на питейна вода за шестте милиона души, които живеят във втория по големина град в Испания - Барселона. Язовирът Сау е пълен на под 10% от целия си капацитет, което е накарало местните власти да започнат да изваждат с мрежи рибата от водоема, за да не започне тя да умира и да загнива, превръщайки водата в негодна за пиене.
Въпреки лекото възстановяване през зимата, периодът на засушаване за цяла Испания продължава още от януари 2022 г.
В Каталуния специално вече са въведени ограничения за използването на вода в селското стопанство и промишлеността, докато гражданите не могат да използват питейна вода за миене на колите си или пълнене на плувни басейни.
Италия разработва мащабна стратегия за справяне с проблема със засушаването, като правителството е готово да отпусне 7,8 млрд. евро за пакет от мерки в тази насока.
Все пак става дума за една от най-силно засегнатите от миналогодишната суша държави в Европа, като тогава властите обявиха извънредно положение в пет региона. Недостигът на вода в Италия се смята, че е най-лошият от 70 години насам и засяга огромни части от икономиката - от селското стопанство до производството на зелена енергия.
Сега правителството се подготвя за нов, по-сериозен сблъсък с проблема, след като зимата се оказа по-суха от очакваното. Италия повече от всяка друга страна в Европа черпи питейната си вода от надземни източници като реки, езера и язовири, които така и не са се възстановили достатъчно през зимата.
По-големият проблем за италианските власти идва от загубата на вода по пътя между водоизточниците и домакинствата. Според Италианския национален статистически институт през 2020 г. около 42% от водата се е изгубила по трасето заради течове в тръбите. И проблемът се влошава в редица градове.
А на фона на сегашната безпрецедентна извънредна ситуация Италия не може да си позволи да пилее водата, с която разполага.
Премиерът Джорджия Мелони каза пред парламента на 21 март, че се работи по "национален план за водата". То ще включва подобрения на инфраструктурата и кампания за осведомяване относно необходимостта от пестене на ресурси.
Повечето експерти са категорични, че адаптирането към тези засушавания и справянето с проблема изисква много повече от краткосрочни действия.
Оттам призовават за повече и по-активни мерки срещу климатичните проблеми и глобалното затопляне - намаляване на емисиите от парникови газове, ориентиране към въглеродна неутралност и по-чист начин на живот.
Алтернативата е да започнем да си представяме една далеч по-суха и пуста Европа.
