Имате ли вода в чешмата?
Ако сте отговорили с "да", честито! Имате късмета да не сте сред онези 150 хиляди българи, които в един или друг момент от денонощието са на воден режим. Когато те завъртят кранчето, не потича нищо. Мивките им приютяват само сухо отчаяние.
По над 18 часа "на сухо" в денонощието - опитайте се да си го представите. Такава е ситуацията в Плевенско в момента, а режимът в областта продължава от седмици. Едва през последните дни се свикват кризисни щабове, правят се комисии, нищят се планове, търсят се места за нови сондажи...
Защо чак сега? Защо не преди кризата? Защо не в цялата онази година от миналото лято досега? Плевен, припомням, беше на воден режим и миналия август.
В главата ми все по-често изниква история, която баба ми ми е разказвала. За тръба в родното ми село, от която винаги тече вода, и за която дядо ми, някога работил във водното, е казвал, че спре ли да тече, значи имаме голям проблем...
Сещам се за тази тръба при всяка новина за безводие, която споделяме с вас, читателите на Webcafe. Сещам се за нея при всяка друга новина, която чета или гледам някъде другаде.
Сещам се за нея, когато през лятото из България има хора, които нямат достъп до елементарно човешко право - питейна вода, а на върховете на държавата се изливат водопади от популизъм.
Като т.нар. Закон за еврото, който уж ще ограничава поскъпването и който няколко икономисти посочиха като вреден. Но пък за пред "хората" звучи добре.
Или идеята за държавни магазини, за която бяха отпуснати 10 милиона лева и която с моите скромни икономически познания на политолог не виждам как точно се очаква да сработи, освен да даде тлъсти заплати на няколко души (не продавачи, моля ви се) и да се използва за предизборни агитации.
И се ядосвам. Иска ми се да соча с пръст, да хуля: "Ей вие, дето обичате кранчето да не спира и да пълните гуши и банкови сметки! Помислете за онези, от чиито кранчета не излиза нищо!". Такива ми ти, повърхностни, емоционални изблици. Проблемът е, че не знам кого точно да соча, кого да хуля.
За онези близо 300 населени места на воден режим, за намаляващата питейна вода, за тръбите от водопреносната мрежа, чиято средна възраст е по-висока от моята, и за потресаващите 60% загуби на вода по същата тази мрежа.
Ситуацията с безводието е мътна и кървава. Имате две министерства - на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, които имат основно контролираща функция; имате общините и ВиК дружествата; имате още няколко дружества...
Отговорността се разлива и при всеки опит да бъде уловена, се изтича между пръстите.
Не твърдя, че не се прави нищо. Ето например този февруари МОСВ подписа със 7 ВиК дружества договори за 762 млн. лева по Програма "Околна среда", в които са предвидени реконструкция на 218 км водопроводна мрежа и 78 км довеждащи водопроводи.
Или за обявената в края на юли т.г. проверка на Сметната палата в министерствата и общините, за да се види какво се прави по проблема с безводието, която проверка - поне на хартия - звучи обнадеждаващо.
Самонавивам се да вярвам, че контролът на харчовете по горния проект и другите като него ще е истински. Че парите няма да изтекат към "наши" и "ваши", а ще бъде свършена смислена, качествена работа, която да реши проблема с водата за много хора.
И се убеждавам - "Хей, може да излезе нещо от тази проверка на Сметната палата. Защо се съмняваш пак в истинските ѝ цели и дали не е някаква форма на натиск върху общините?".
И стискам палци цялата тази разтекла се отговорност да се събере в един съд; водният сектор да бъде реформиран навреме. Онези с кранчето да осъзнаят, че и техните чешми някой ден може да заглъхнат.
Заболяха ме палците, самонавих се до главоболие, а вярата ми се поизчерпа. Знам само, че това е сектор, при който с молитви няма да се получат нещата. Природата вече ни е обърнала гръб и си взима своето. Въпросът е ще опазим ли останалото.
И пак се сещам за онази тръба. Дано все още тече.
