Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За "свободата" да ръсиш злоба онлайн

Трябва ни спирачка за цялата тази омраза, трябва и да се научим да носим отговорност за думите си Снимка: БГНЕС
Трябва ни спирачка за цялата тази омраза, трябва и да се научим да носим отговорност за думите си

Докъде се простира свободата на словото? Покрай новината за арестувания 24-годишен младеж заради коментарите му относно трагичната катастрофа на АМ "Струма" тази тема отново излезе на преден план.

Самите коментари са крайно цинични и изпълнени с омраза към загиналите. В тях има някаква бълбукаща злоба - грозна и ненужна.

Но това причина ли е да му се щракнат белезниците и да бъде вкаран в ареста? Не живеем ли в свободна държава, където всеки има правото да каже мнението си без страх от това, че държавата ще го преследва?

Всъщност нещата са малко по-сложни от това. И свободата на словото никога не е била безгранична. Особено що се отнася до Наказателния кодекс:

"Чл. 164. (1): "Който проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева."

Именно по този член младият мъж е арестуван за насаждане на омраза.

Че тази постановка на текста в закона е доста обща, е безспорен факт. През 2021 г. подобни членове от НК имат нужда от по-ясна форма. Но дори и така човек може ясно да си вземе бележката, че проповядването и насаждането на омраза публично, дори и в личния ти профил във Facebook, е престъпление в очите на българските закони.

Истината е, че казуси като този с арестувания заради статусите си младеж са просто поредното изражение на проблемните ни отношения със Северна Македония и въобще на Балканите. Омразата по този въпрос обикновено се лее с реки и от всички възможни страни.

В социалните медии заливането с омраза на общо основание отдавна е станало нещо нормално. 

Просто този конкретен случай прекрачи една невидима граница на приемливо поведение, която ни накара да се замислим, че имаме и законодателство, което уж забранява езика на омразата и насаждането на настроения срещу различни етноси и общности.

Обикновено у нас (а и не само), когато тази тема се повдигне, след това си говорим как някакви "снежинки" с каквато и да е политическа ориентация са останали обидени на нещо. А проблемът е по-дълбок.

Причината да съществуват такива текстове в Наказателния кодекс на една модерна държава, за каквато претендираме да сме, е, че те пазят самия характер на обществото ни като демократичен. Те са онези малки спирачки, които трябва да блокират възможността опортюнисти, понесли се върху насаждането на гняв и омраза, да придобиват каквато и да е власт.

Защото знаем какво следва след това...

А в сегашната ситуация не само в България, но по целия свят тези спирачки сякаш са се изтъркали. Интернет е пълен с омраза, с агресивни коментари, отправяния на закани и понякога директни заплахи.

Стигнали сме дотам, че хора пускат смеещи се реакции на статистиките за загиналите за денонощието вследствие на COVID-19, защото смятат, че всичко това е някаква шашма, част от голяма конспирация, докато други залагат на вечната песен с "калашника" и "стената" спрямо тези, които не са съгласни с тях по дадена тема.

Цялата тази омраза, намерила своята благодатна почва в социалните медии, води до такова разделение, каквото не сме виждали от времената на войните. И изблици като този с щурма на Капитолията в САЩ от 6 януари и геноцида срещу рохингите в Мианмар са само началото, ако не се направи нещо по този въпрос.

Тук не говорим просто за накърнените чувства на някакви "снежинки" от всевъзможни политически крайности, а за една омраза, която вече е ежедневие. И адски много се нуждаем от механизъм, който да може да сложи спирачка на всичко това.

Затънали сме до шията в подобни изпълнения, които освен да ни възмутят за кратко с крайната си грубост, особено впечатление не правят. Затова този арест идва като изненадваща аларма, че нещо дълбоко не е наред, щом сме стигнали до това ниво.

Може би въпросните спирачки ще се появят, когато виждаме повече такива реакции от страна на държавата. Все пак щом това е нарушение на законите, трябва да има и санкции. Тогава може би хората ще осъзнаят, че законите срещу насаждане на омраза не са поредната врата в полето.

Защото наистина свободата на словото не е безгранична. Тя разчита на това, че с правото да изказваш мнения и позиции идва и личният дълг да поемаш отговорност за думите си и за ефекта, който предизвикват. 

Но тази част с отговорността обикновено я забравяме. Добре е да си я припомним.

Най-четените