Въпросът ни е добре познат от "Матрицата" - червеното или синьото хапче избираш? Червеното е смелост, истина, неподправена реалност. А синьото... синьото е оставане във фабрикувания свят, ход безволев и незаслужаващ уважение.
Всъщност от много по-рано се знае този въпрос - в "Мит за пещерата" Платон съпоставя прикованите към стената хора, които цял живот виждат само сенки, с малцината прогледнали, философите, които излизат в реалния свят.
В тези истории винаги стои един въпрос, който човърка по-упорито от грахово зърно - как някой събира достатъчно увереност, та да твърди непоколебимо, че е открил съвършената истина. И дали не е възможно уж просветеният всъщност упорито да дъвче синьото хапче, далтонистично отнесен в изфабрикуваната си правота?
Това са все хипотетични въпроси и не са основният предмет на този текст. Друг е главният герой и той се намира в интернетските дебри, разпростира се и става все по-мащабен - движението, философията или дори култа "Red Pill".
Създаден е от мъже за мъже и представлява система за обяснение на междуполовите взаимоотношения, ролята на мъжете в тях, както и насоки за лично и физическо развитие. Reddit, блог постове и Youtube са основните платформи за разпространение на червеното хапче.
Нека да се ограничим до идеите, които касаят отношенията между половете - от една страна, защото са централни, а от друга - защото са най-проблематични.
"Red pill" представя отношенията между хората като строго пазарни - всеки има стойност, която е като етикет, залепен на челото му. За по-лесно може да се обозначи с цифри от 1 до 10. При жените стойността идва от младостта, неопетнеността и красотата. При мъжете - от парите, издигането в йерархията и мускулната маса. Жените се раждат със стойност, мъжете я изграждат.
Нежният пол е описван като неинтелигентен, нелоялен и воден изцяло от импулсите си. За целта в redpill пространството се въртят термини, които са с принизяваща жените конотация. Хипергамията например е стремеж към мъжете, които са на върха на йерархията, независимо от положението на жените в нея. Monkey-branching пък е преминаването от една връзка към друга без да има пауза между тях - замяна на партньора с друг, "по-добър".
Сред другите обвинения към жените е твърдението, че за тях е по-лесно, че обществото ги защитава и се грижи повече за тях. Те са харесвани, ухажвани, не трябва да се трудят за "стойността си", получават подаръци и почерпки, получават децата при развод, самоубиват се по-малко, лежат в затвора по-рядко и живеят по-дълго.
В отговор на тази вселенска несправедливост мъжете се учат как да се превърнат в ултимативните "алфи" - да са най-успешни, влиятелни и силни, за да могат да спечелят жените с най-голяма пазарна стойност и да не бъдат отритнати. Разбира се, ако успеят да влязат в лигата на най-добрите, на "pickup"-артистите, те самите ще отблъскват жени след като вземат от тях онова, което търсят. Ех, каква идилия...
Има сериозни причини за появата на "Red Pill" - от една страна мъжките проблеми са по-рядко представяни в масовите медии в сравнение със женските и съществува истински глад за съдържание на тази тематика.
Червеното хапче не е задължително нещо лошо, то може частично да запълва липси, да преподава уроци, да събира мъжете заедно в общо пространство, където свободно да говорят за проблемите си и да се усъвършенстват физическо и ментално.
Друга причина за разрастването на "Red Pill" е доминиращото място, което левите идеологии заемат в западните общества, води до логично ъндърграунд засилване на противоположни десни системи от вярвания. В същото време потъването в дигиталното пространство задълбочава самотата, алиенацията и трудността при намирането на партньор.
Познавате ли думата incel - involuntary celibate? Тя описва немалка общност от мъже, които не водят полов живот не в следствие на собствено решение, а поради невъзможност. Съвременният начин на живот позволява неограниченост на избора, заради която тези, които имат, започват да трупат още повече, а онези, които нямат, остават съвсем без нищо.
Точно такива са и основните потребители на redpill съдържание - неудовлетворени или от отношенията си със жени, или от тяхното неслучване, млади мъже, които не могат да разберат причината за несполуката си и я търсят в интернет. В реалността те не могат да се свържат нито с противоположния пол, нито с бащина фигура от собствения си пол, която да улесни прехода в зрелостта.
Идеологията, на която попадат, чудесно се заиграва с негативните им чувства и ги увеличава, принизява жените в очите им и им преподава съвети и трикове за свалки, за чието прилагане е необходимо пълното обездушаване на сваляния "обект". Прави ги pickup-артисти, за които флиртът е изкуство, а обектът на флирта - не по-емоционално богат от четка за рисуване.
Всъщност ставаме свидетели на война между две агресивни противоположности - крайния феминизъм и неговия отговор - крайния редпилъризъм (не претендирам за благозвучие на термина). По-просто казано, това е война между половете, вражда между неразбиращи и обвиняващи се същности, които обаче имат непреодолима нужда от взаимност. Клавиатура срещу клавиатурата, самота срещу самотата.
Липсва умение за диалог с другия, за неговото разбиране и обикване. Липсва и умение за рефлексия - защо съм самотен, как да преработя болката от отхвърлянето, как да се науча да живея пълноценно в света. Липсва бащата, който да преподаде уроци. Липсва майката, която да даде любов. Липсва реалността, която е закрита от светещия екран.
Червеното хапче е истината, синьото - оставането в илюзорния свят. Преглъщаме едно от тях, това е лесно. Въпросът е, че до последно не знаем кой цвят е всъщност то.
