Тази година Chuck Taylor, най-легендарният модел спортни обувки на Converse, става на 100 години. За да отпразнува пролетта, марката инициира кампанията "Оцвети пролетта", в рамките на която Converse кани различни български визуални артисти да дадат индивидуален облик на емблематичните за марката класическите кецове като нарисуват нещо върху тях.
Разговаряме с Точка, докато тя деликатно възпроизвежда лисици, дини, банани и други "градски чудовища" върху белия плат на чифт Converse-ки в дома си в Сухата река.
Когато става дума за "градски чудовища", то при представяне на То4ка, е важно да си спомним за създаването на Sofia Monsters - една от адски харесваните Facebook-страници, в която софийските чудовища оживяват на неочаквани места.
Възможно е именно оттам да познавате стила на художничката, която, подобно на Банкси, не желае да афишира име и фамилия. "С тази разлика, че Банкси наистина има за какво да се крие, защото ако го хванат, може и да го арестуват. А аз просто предпочитам да ме свързват повече с нещата, които правя, отколкото с личността ми", казва То4ка.
А иначе "Точка" е име, свързано и с детската книжка на Ерих Кестнер "Антон и Точица". Досещате се, че имаме работа с художник, който е чел книги в детството - нещо очевидно безценно за развитието на въображението. А и определено нещо, което е повлияло върху стила й на рисуване.
Носиш ли кецове?
Да, даже в 12 клас си бях взела един Converse и в последствие ги бях изрисувала. Много ме кефят как изглеждат и са много удобни.
Караш ли колело?
Да, карам колело супер много и много лесно късам кецове. Имам четири колела и из града се движа предимно така. По принцип карам дори и зимата, но тази зима беше ужасна. А иначе ходя на катерене. И карам сноуборд. Имам и лонгборд, но не го карам много - едно да паднеш на сняг, друго на тротоара...
Как обичаш да представяш работата си на непознати?
Представям се обикновено като илюстратор, защото ако тръгна да обяснявам всички неща, с които се занимавам...
А те са?
Рисувам дигитално, рисувам на ръка, правя бижута... Рисувам по стени, понякога се занимавам с лога и графичен дизайн. Гледам да поемам поръчки, които отговарят на стила, който си е характерен за мен. Ако клиенти искат нещо различно - не съм аз човекът за тях. Когато правя лога - те са си пак тясно в моята стилистика. А иначе продавам предимно бижута, картички, принтове...
Завършила си анимация. Занимаваш ли се с това?
Изобщо не. Само с илюстрация. Но имам идеи да започна да правя gif-oве.
Кое повече те кефи - да рисуваш на ръка или с таблета на компютъра?
На ръка, много ясно. Но живеем в такова "фаст фууд" време, че ако трябва да рисувам по поръчка, на ръка ще ми отнеме твърде много време. За да успея да изпълня поръчките, трябва да работя дигитално. Иначе докато си извадя боите, избра четките, после да ги измия, да ги събера...
А и ако става дума за оригинал - рисунката излиза доста скъпа, ако е принт - е в пъти по-евтина. Малко са хората, които ще дадат много пари за картичка или картина, рисувани на ръка - живеем в такава държава. Аз го разбирам това - нация, която е ангажирана да мисли твърде много за това как да се храни, няма как да отдели пари за изкуство. А иначе хората имат желание, потребност да си купят нещата, особено ако имат деца...
Но ти доказваш, че един артист може да се издържа в България?
Аз знам, че един артист може да се издържа добре в България, но всеки трябва да си намери своята ниша. Аз например водя нормален начин на живот. След като аз съм успяла - значи всеки може. Няма такова нещо като "в България не може да правиш това или онова".
А и България е още "девствена" откъм много неща - ако отидеш в Берлин да правиш нещо ново, ще ти е много по-трудно, отколкото тук.
Значи не си се замисляла да живееш в друга страна?
Не бих казала, че не съм се замисляла, имало е такива моменти. Но на този етап по-скоро бих пътувала няколко месеца, но не и да се изселя. Защото тук имам какво да правя. Идеята ми е да си изнеса името на друг пазар, но не да живея там.
Каква е твоята онлайн активност?
Наистина трябва да имаш някаква активност онлайн, ако искаш да те знаят. Аз например, не бих ползвала Facebook, ако нямах нужда хората да виждат какво правя. Но и гледам да не съм твърде досадна, защото големият спам отблъсква хората. Умерено.
През интернет сякаш пазарът вече е един - световният...
Да, живеем в много яко време. Но аз разчитам и на арт-пазарите да популяризирам творчеството си: там има голям човекопоток, виждат ти нещата много хора и ако някой ти се изкефи, си намира страничката после и се сеща: "Има рожден ден, искам принт в стаята" и те намира и ти пише...
