Помнете Фабрис Муамба. Молете се за Ериксен

Никой не можеше да повярва на очите си. Може би все още не може. В един момент гледахме мач от толкова очакваното и забавено с година Евро 2020, а секунда по-късно Кристиан Ериксен се строполи безжизнено на тревата.

Моментално футболът остана на заден план. Важен беше той - Кристиан, човекът, мъжът, бащата.

Играчите и от двата отбора започнаха да ръкомахат медицинските екипи по-бързо да влязат на терена. Съдията Антъни Тейлър изглеждаше вцепенен.

Феновете започнаха да се молят. Съотборниците му се наредиха около него, за да го скрият от камерите. На другия край на терена Каспер Шмайхел утешаваше приятелката му Сабрина. В същото време медицинските лица му оказваха първа помощ със сърдечен масаж, обдишване и дефибрилатор.

За щастие, не след дълго дойде новината от УЕФА, че Ериксен е откаран в болница и се намира в стабилно състояние. Първоначално лекарите на терена изглеждаха безпомощни, но заслужават цялото признание на света за това, че го върнаха от отвъдното.

Все пак, не трябва да спираме да се молим, както го правехме за Фабрис Муамба.

На 17 март 2012-а дефанзивният халф на Болтън рухна на терена в 41-вата минута по време на четвъртфинала за ФА Къп между Тотнъм и Уондърърс. Сърдечен удар. 30 хиляди по трибуните се смълчаха. Муамба не реагираше на оказваната му първа помощ и на дефибрилаторните шокове.

В продължение на 78 минути той беше мъртъв. Но успя да се възстанови. Сега трябва да имаме вярата, че и Ериксен ще успее да го направи, пък дори и никога да не стъпи на терена.

Колкото и обичан като футболист да е, колкото и всеки път да бяхме омагьосвани от кадифеното му докосване до топката, сега най-важното е животът му. И това възможно най-скоро отново да бъде до приятелката си и да прегърне сина си.

За нас, като фенове на най-великата игра, това също би трябвало да бъде повече от достатъчно.