Един от абсолютните символи на комунизма всъщност е... френско изобретение.
Непосредствено след Втората световна война в Европа липсват и материали, и достатъчно квалифицирани строителни работници. Подтикнат от това, през 1948 г. френският инженер Реймон Камю представя технологията за построяването на панелните блокове.
Това са тежки, но лесно сглобяеми конструкции, които ще осигурят жилища за мнозина в следвоенна Европа.
Изобретението на Камю - панелните блокове - бързо е одобрено от френското правителство, което има идеята да строи по 20 хиляди жилища месечно.
Системата на френския инженер се възприема и в Белгия, Австрия, Германия, Испания и други страни.
До средата на 60-те години само във Франция има 16 фабрики, които произвеждат панели и нужните за конструкцията елементи. Фабрики има и във Великобритания, Германия, Италия и Алжир.
Камю измисля невъобразимо прост алгоритъм за строене. Броят на панелите е строго определен според броя на жилищата в един блок. Стълбищата се произвеждат предварително в същите заводи, в които и панелите, и после само се монтират.
Панелите са с дължина до 8 метра и дебелина до 30 сантиметра. Според броя на панелите се подсигурява и точен брой армировъчни пръти, куки, дограма за прозорците и други необходими крепежни елементи. Всичко е разчетено до последната запетая, дори и бетонът.
В хода на разработка на панелните блокове се появяват и някои подобрения - дървените дограми в Европа се заменят със стоманени, добавя се и изолация на панелите, подобряват се и подовите настилки, мазилките и замазките.
През 1954 г. съветският лидер Никита Хрушчов остро критикува досегашното съветско строителство и обещава повече и по-достъпни жилища за гражданите.
Индустриализацията на СССР върви с пълна сила и Хрушчов настоява, че всяко семейство, заселено в града, трябва да има собствен апартамент. Така се раждат "Хрушчовките" - съветски прочит на създадените от Реймон Камю панелни блокове.
Между блоковете на Камю и "Хрушчовките" обаче има някои много сериозни разлики, които се срещат и в българските панелки.
Една от първите панелни кооперации се появява в Санкт Петербург, но бързо се установява, че тя е твърде скъпа, с прекалено високи тавани и просторни стаи. Затова панелките претърпяват модификации - започват да се строят с по-ниски тавани и с миниатюрни кухни и дълги тесни тераси.
Първите панелки в СССР са пететажни, а впоследствие - девететажни. Пететажните обаче нямат асансьор, което представлява немалко затруднение за живущите на последните два етажа.
"Хрушчовките" имат и някои странности като например малки прозорчета на стената между банята и кухнята.
Официалната версия на Съветския съюз е, че така банята се проветрява по-лесно и се намаляват рисковете от туберкулоза. Мнозина подозират, че това пък е поредната икономия, която се прави в панелните блокове, за да са възможно най-евтини.
Има и причина входовете на панелките в СССР да са боядисани в синьо или в зелено - тези цветове боя изостават от военната промишленост и съответно биват оползотворени в панелното строителство.
Не е учудващо, че масовото строителство на панелни блокове се пренася от Съветския съюз и в България.
През 1957 г. у нас започва производството на панели, а през 1958 г. на ул. "Найчо Цанов" в София изниква първата четириетажна панелка. Както в СССР, така и в България първите панелки са ниски и нямат асансьор, като през 60-те и 70-те години на миналия век етажите нарастват.
Най-разпространени в България са блоковете от по 8 и 9 до 10 етажа, каквито са почти всички в столичния кв. "Люлин" например.
През 80-те пък се появяват първите панелки с приземни етажи, пригодени за търговски обекти. Паралелно с това в същото десетилетие започва и строежът на блокове тип едноплощен кофраж или така наречените ЕПК.
Интересното е, че панелните блокове на бившия Източен блок се разглеждат с любопитство от Запада.
Така например през юли 2023 г. британският икономист Аластер Бол изказва предположението, че оформянето на микрорайони от панелки може да се окаже евентуално решение на жилищната криза на Острова.
"Можем да се поучим от грешките, допуснати в масовото строителство, и да създадем нови имоти, които да са приятни и да насърчат формирането на жилищни общности", смята Бол.
