Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Виждах страха в очите на англичаните. Бяхме готови да им покажем как се прави"

Леонардо Бонучи с европейската купа, шампионския медал и наградата за Играч на мача на вече опразнения от английските фенове "Уембли" след победата на Италия над Англия след изпълнение на дузпи на финала на Евро 2020. Снимка: Getty Images
Леонардо Бонучи с европейската купа, шампионския медал и наградата за Играч на мача на вече опразнения от английските фенове "Уембли" след победата на Италия над Англия след изпълнение на дузпи на финала на Евро 2020.

Няколко месеца след триумфа на Евро 2020, Леонардо Бонучи се завръща в Лондон, но този път за сблъсък срещу Челси в Шампионската лига. Залогът сега е напълно различен, но отзвукът от победата на Италия над Англия след изпълнение на дузпи на "Уембли" през лятото все още отеква.

Бонучи споделя, че "адзурите" са били в изключително добро настроение и са пеели песни по пътя към стадиона. Нулево напрежение. Докато Англия трябваше да се справя с огромните очаквания на домакинските фенове, които не спираха да пеят, че "купата ще се прибере у дома", и с предизвикателството да спечелят първи голям трофей от световната титла през 1966-а, също вдигната на домашно първенство.

"Когато пристигнахме на стадиона, ни посрещнаха гневни английски фенове, които крещяха обиди срещу нас, но това не ни повлия по никакъв начин. При нас нямаше напрежение - споделя Бонучи пред "The Athletic". - Преди мача казах на момчетата в съблекалнята, че всичко сега опира до духа и жертвоготовността. Бяхме готови да им покажем как се прави. При Англия ситуацията беше точно обратната. Имаше огромно напрежение при тях."

Люк Шоу откри резултата още във втората минута, но Бонучи изравни след почивката. "Дори след като изоставахме в резултата, знаехме, че изравнителният гол "се пече". Когато вкарах, си мислех, че ще можем да обърнем преди дузпите. Имахме и няколко възможности.

Виждах страха в очите на англичаните, особено в продълженията. Страхуваха се да не допуснат гол и да не загубят. Тогава дойде лотарията на дузпите."

През 2018-а Лука Модрич нарече англичаните "арогантни" както заради поведението на футболистите, така и заради феновете, чийто рефрен, че "футболът ще се прибере у дома", стана изключително популярен. Бонучи загатна за подобно нещо.

"Изобщо не сме мислили за това до мача с Испания. След това започнахме да чувстваме гневът у нас да набира. Искахме да покажем, че финалът все още не е решен. Че все още не са го спечелили. Чувахме онази песен отново и отново. След това дойде и коментарът на Деклан Райс, който каза, че англичаните са десет пъти по-мотивирани от нас да спечелят... Не се прави така. Това са грешки на растежа, които правят младите играчи. Никога не казваш, че искаш нещо много повече от противника или че си много по-добър.

Винаги трябва да поставяш себе си наравно с опонента си, да си мълчиш и да удариш в точния момент. И точно това направихме ние. Скромността краси човека и това важи с пълна степен и за нас. Имахме страхотен отбор, страхотен треньор и страхотен щаб зад нас. Беше нещо наистина специално, че успяхме да зарадваме нас самите, а и цялата страна по този начин."

В основата на успеха на Италия бе партньорството между Бонучи и Джорджо Киелини в центъра на защитата, което бе изковано в годините на доминация на Ювентус в Серия "А". Точно те се превърнаха и в лидери на Италия. "Адзурите" пропуснаха да се класират за Световното в Русия през 2018-а и така 18 от общо 26-те избраници на Роберто Манчини не бяха играли на голям форум преди това.

"Задачата ни беше да им вдъхнем максимално спокойствие", казва Бонучи, който заедно с Киелини и друг ветеран - резервния вратар Салваторе Сиригу, са били хората, които казват кога е време за смешки и закачки и кога трябва целият отбор да се концентрира върху предстоящия двубой.

"Това беше в основата на успеха ни. След победата нямахме търпение да се върнем отново в Коверчано (тренировъчната база на Италия - б.а.) и да прекараме цял ден заедно с барбекю и видеа на мачовете. Гледахме, говорихме си и се забавлявахме. Тези 45 дни бяха наистина фантастични."

Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи на преден план, а на заден - другият ветеран в отбора - резервният вратар Салваторе Сиригу Снимка: Getty Images
Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи на преден план, а на заден - другият ветеран в отбора - резервният вратар Салваторе Сиригу

И като стана дума за защитници, според Бонучи добрите бранители са все по-трудни за намиране. Затова и в последно време цената им се качи толкова много. Въпреки че, по принцип, атакуващите футболисти привличат вниманието и обират славата и наградите, в последната година обърнахме поглед и към дефанзивно обърнатите играчи. Неслучайно и наградата на УЕФА за играч на годината получи Жоржиньо, който не само стана европейски шампион, но и спечели Шампионската лига с Челси.

"Нападателите и най-надарените халфове са тези, които продават билети, носят забавление на феновете и печелят мачове - казва Бонучи. - Влиянието на един голмайстор или на една 10-ка е по-лесно забележимо от това на един защитник. Затова за нас, италианците, Фабио Канаваро е икона в защитното дело. Заслужено спечели и "Златната топка" след триумфа на Световното първенство в Германия, въпреки че и Джиджи Буфон я заслужаваше. Той бе вратар №1 в света онова лято.

По-трудно е за защитници да я печелят. Върджил ван Дайк бе близо до това миналата година (остана втори след победителя Лионел Меси - б.а.). Защитниците не "хващат окото" на феновете и журналистите по същия начин. Но ако погледнем към Висшата лига и последните няколко години, титлата се решаваше от защитниците. През 2019-а това бе Аймерик Лапорт, който беше фантастичен за Манчестър Сити, през 2020-а бяха Ван Дайк и Ливърпул. Вижте и влиянието, което оказва Рубен Диаш в Ман Сити - 10 от 10!"

Като представител на най-добрата защитна школа - италианската, думите на Бонучи могат да служат като учебник за всеки, който иска да се занимава с футбол в каквото и да е амплоа. На Ботуша, очевидно, има приемственост в изкуството на защитата, тъй като Бонучи казва нещо, което Паоло Малдини говореше преди 20-ина години - че когато се стигне до ситуация един бранител да прави шпагат, означава, че някъде преди това е допуснал грешка.

Хората, които ни оценяват - журналистите, често не успяват да забележат малките детайли, които отличават един защитник от друг. Вземете шпагатите например - те са по-атрактивни в сравнение с това да се извикам на някой съотборник да се върне на позицията си. Но моето викане е по-важно, защото ще помогне на съотборника ми да вземе по-добро решение в следващата ситуация. Така може да се избегне дори и шпагата, защото аз съм го предупредил по-рано за нещо, което той не е видял.

Това са ситуации, които хората, занимаващи се ежедневно с футбол, знаят как да "четат". За тези, които не тренират всеки ден като нас, може да е по-трудно и да им убягват. Много от тези, които ни оценяват и коментират, никога не са играли футбол преди и това влияе оценката им за даден футболист."

Бонучи хвали защитниците на Сити, но самият той можеше да бъде сред тях. Италианецът призна, че е мечтал да играе под ръководството на Пеп Гуардиола и през 2016-а е бил на крачка от трансфер при "гражданите", но в последния момент всичко пропада. Тогава дойде неуспешната едногодишна авантюра на Бонучи с Милан, преди да се завърне в Ювентус.

"През миналата година отново говорих с Пеп. Той ме искаше, но му отговорих: "Ювентус е моят дом. Щастлив съм тук. Тук се чувствам у дома." Исках да се реванширам за уважението, което загубих при преминаването ми в Милан. Това, че отново се превърнах в символ за Ювентус, е едно от най-важните неща в кариерата ми в момента."

Накрая Бонучи разкрива и това, което всички очакваме от него - че след активната си кариера като играч ще остане във футбола и ще се пробва като треньор. "Дори и съпругата ми (Мартина) да е против и да ме иска по-често у дома, пак бих се занимавал с треньорство. Но засега съм концентриран върху настоящето."

Най-четените