Камен Алипиев-Кедъра умее да жонглира с много начинания, при това добре.
С гласа си рисува в най-малки детайлни случващото се на баскетболното игрище, но също толкова убедително може да ти препоръча книга от писател, когото не познаваш. Умее да подбира такива парчета, че да накара целия плажен бар да танцува - че и полицията да дойде, но също така е достатъчно смел, че да се качи и изпее нещо от сцената на джаз фестивал.
И може би най-важното - не се притеснява да ти каже и най-неудобната истина в очите, дори тя да не ти хареса и да е в разрез със случващото се в света, в който живеем в момента.
Това е освежаващо в политкоректните времена, в които - както Алипиев сам посочва - дори не можеш да кажеш на някого, че е некадърник, за да не ти се обиди, а вместо това го оправдаваш с това, че е "добър човек".
"Едно е дали си добър човек, друго е да правиш някакви невиждани, некадърни опити и да си на върха на хранителната верига и да те дават по всички телевизии и голяма част от хората да ти се смеят, но ти вече да си създал самочувствие, което няма общо с реалността", споделя гледната си точка журналистът, докато гостува в подкаста ни "Първа страница".
А с прекомерното самочувствие - често без покритие - у нас се парадира, смята Алипиев. В същото време като нация страдаме от комплекс за малоценност, който често се проявява в това да обиждаме успелите в чужбина - без значение дали става дума за Кристо, Теодор Ушев, Георги Господинов или Мария Бакалова.
Това, за Кедъра, са примери за хора, които са успели чрез талант. Чрез естествения подбор на Запад, който "вади на върха на пирамидата" онези, които са кадърни и са склонни да работят и да се развиват. Именно тази конкуренция според него липсва у нас.
С подобни безкомпромисни коментари, достойни за отразяване на най-напрегнатия спортен мач, Камен Алипиев влиза рязко в епизод 33 на подкаста за хора, книги и (не)истински истории "Първа страница". Чуйте го тук:
И тъй като "Първа страница" е подкаст и за книги, с житейския път на Кедъра - първият гост, който сам си прочита визитката, за да отбележи важните детайли - ви превеждаме и през неговия литературен такъв. За човек, научил се да чете на 4 години и половина с "Пипи Дългото чорапче", и разполагал с още над пет десетилетия за читателски начинания, той има за какво да разказва.
От класиките на детството - като "Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо" и руските автори, с които се среща в училище, през достъпа до значими западни произведения в руски издания, откритите вкъщи Шопенхауер и Ницше, влиянието на библиотека "Галактика", до биографичните книги, които и днес ангажират вниманието му, последната сред които е "Когато великани ходеха по земята", посветена на големите Led Zeppelin.
И "Моят последен дъх" на Луис Бонюел, която е сред заглавията, които може да препрочита отново и отново. До страстта му към творчеството на Дж.К.Роулинг дори не успяваме да стигнем, но ще има и други епизоди на подкаста.
Както Алипиев подхожда към професионалните начинания - обича да е в отворени формати, които не ограничават човек само в една сфера, била тя спорт, литература, кино и прочее, така се отнася и към четенето.
Скача смело из всякакви жанрове, а приятелствата му с хора от издателския бизнес му помагат - от тях често идват ценни препоръки. Така например открива творчеството на Нобеловия лауреат Олга Токарчук.
Това, което му липсва днес, е възможността да "гълта книгите по стария начин" - да се изключи от абсолютно всичко и да не обръща внимание на околните, докато не прочете избраната творба.
Сега обаче, заради всички ангажименти, с които жонглира, е натрупал не една или две книги, които чакат своя миг.
Един от тези ангажименти е изключително свързан с литературата. По време на всеки Пазар или Алея на книгата често може да го откриете на щанда на "Пощенска кутия за приказки" (а в началото на септември предстои Алея на книгата в София, така че минете въоръжени с добро настроение и бира!).
"За мен е изключително удоволствие да се срещам с хората, да си говорим да се опитвам да ги убедя да си купят от тези книги и да се опитвам да пропагандирам някои от нашите автори", разказва ни.
Въпреки тази близка връзка с литературния свят - а може би точно заради нея - за него е много погрешно отношението на някои хора, които в опит да блеснат, обясняват, че с някого ги делят "няколко вагона книги".
"В крайна сметка това не ти дава кой знае каква житейска мъдрост и не ти помага кой знае колко да се оправяш в живота. Т.е. ти трябва да си по някакъв начин streetwise в доста от ситуациите в живота, на което книгите не те учат. Учат те самият живот, практиката ти и как се движиш ти във всички тези среди и в нашия ставащ все по-лицемерен свят", посочва Алипиев.
Какво още ще чуете в разговора ни с него в "Първа страница":
- За спортния дух и защо спортистът "винаги ще ти дойде на помощ";
- За отношението му към БНТ и на БНТ към него;
- Защо не понася "Война и мир";
- Колко важно е да откриеш професия, която те прави щастлив;
- За раждането на прякора Кедъра и приятелствата, започнали в първи клас;
- За най-паметният певчески момент в живота му. Не, не е в подкаста - опитахме, но не се пречупи.
А ако ви е по-удобно, чуйте епизода в Spotify:
Този епизод достига до вас с подкрепата на Storytel.
Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" и продължава да ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Среща с нов гост ви очаква винаги в четвъртък на всеки две седмици, а за да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста тук:
