Велик мач, 3:2 и Ливърпул докосва титлата

Ливърпул е по-близо до титлата от всякога в последния четвърт век. В мач на един дъх, с лудост, истерия и драма, "червените" изстрадаха 3:2 над Манчестър Сити у дома. Какъв ден бе това само!?

Лудостта започна с хиляди по улиците край "Анфийлд", посрещнали с факли и песни клубния автобус на домакините. После почит пред мемориала за жертвите от "Хилзбъро". На 15 април е 25-ата годишнина от трагедията, но целият уикенд в английския футбол премина в почит.

"Анфийлд" стана ад за гостите, играчите на Ливърпул и феновете претопиха гостите в атмосферата, шума и динамиката на играта на "червените". Ливърпул поведе с 2:0 с голове на Рахийм Стърлинг и Мартин Шкъртел, а можеше до 30-ата минута да реши мача. Пропуснаха Даниел Стъридж, Стърлинг, Фелипе Коутиньо...

Но Сити неслучайно е фаворитът за титлата цял сезон. В този тим има класа, струяща от титуляри и резерви. След 35-ата минута гостите обърнаха играта, натиснаха, наложиха своето темпо... Голът висеше на косъм.

Дребничкият Стърлинг надскочи себе си и изби под гредата от голлинията топката, после изпусна пред другата врата. Нямаше и миг почивка, задъхан, луд мач...

Но Сити с класа и решителност наложи волята си в първите 15 минути след почивката, а и двата гола бяха плод на изключителната игра на Давид Силва. Класическият номер 10 намираше пространства, пускаше пасове, диктуваше темпото и играта. Силва първо намали след пас на друга резерва - Джеймс Милнър, а после негов удар срещна крака на Глен Джонсън и влезе във вратата за 2:2.

Стадионът попритихна, а Ливърпул очевидно изчерпа физическите и психическите сили. Напрежението от близкия триумф сякаш скова домакините при 2:0.

След 2:2 Силва изпусна да стане герой, като не вкара отблизо. Изглеждаше сякаш гостите се готвят за удар, с който да пратят в нокаут съперника.

Вместо това Ливърпул взриви "Анфийлд". Коутиньо намери скрити запаси от сили и заби фамозен гол с обръщане от 15 метра, след като Венсан Компани странно се размина с топката.

Съдийски решения ще предизвикат много полемики, което е жалко за великия мач. Луис Суарес от Ливърпул можеше да получи втори жълт картон за симулация, но му бе спестен. И двата отбора поискаха по една дузпа - домакините за нарушение на Компани срещу Суарес, гостите - за фаул на Фланагън срещу Силва.

И двете ситуации бяха дискусионни. Нямаше обаче съмнение за положението в 93-ата минута, когато Шкъртел игра с ръка при висока топка и дузпа трябваше да има.

Нямаше. Реферът Марк Клатенбърг не видя ситуацията, и в негова защита, тя не се видя от никого преди повторенията. Дори играчите на Сити не искаха дузпа, но ще бъдат бесни, когато видят кадрите.

Ливърпул издържа, изстрада, измъчи това 3:2. След 24 години без титла, този път тя изглежда близо. 10 поредни победи за отбора - това е невероятно постижение!

Сълзите на Стивън Джерард след края, погледът му към небето, откъдето го гледаше братовчед му - един от 96-те загинали на "Хилзбъро"... Това е Ливърпул, който иска изпепеляващо много тази титла. След края Джерард произнесе емоционална реч на съиграчите си, скупчили се около своя вожд. Той иска титлата повече от всеки друг на света.

Да, Сити продължава да е с повече класа и потенциал, изграден със стотици милиони. Гостите играха страхотно в 40-50 минути от мача, контролираха двубоя и с лекота създаваха положения. Можеха и да победят.

Но понякога техниката и класата не стигат.

Духът на домакините бе олицетворен от Фланагън - един несъвършен технически ляв бек, който бе готов да умре на терена, да падне бездиханен, но да не бъде победен. Фланагън е новият Карагър, отказалият се боец, символизиращ желанието и страстта на Ливърпул.

Това е магията на футбола. Съчетана с класата на гении като Давид Силва и изяществото в играта на Сити на моменти, такива мачове стават легенди и за тях се пишат книги.

Кой знае - и за този може да има такава след години. Заслужава си.

Новините

Най-четените