Защо расизмът във футбола се ожесточава?

Каляри, тифози, расизъм - звучи ли ви познато?

Сякаш нямат край случаите, в които чернокожи футболисти стават жертви на расизъм от феновете на "Сардиния Арена".

Съли Мунтари през 2017-а, Блез Матюиди през 2018-а, Мойзе Кийн през април. В неделя беше ред на Ромелу Лукаку.

Нападателят на Интер се готвеше да изпълни дузпа пред Курва Норд под оглушителна имитация на маймунски звуци.

Когато той вкара дузпата, звуците станаха още по-силни. Съотборниците му тръгнаха да го прегръщат, но той не се радваше на гола и само хвърли смразяващ поглед към тези, които го обиждаха от трибуната зад вратата.

Вероятно на Лукаку му е минало през ум да се зарадва демонстративно пред привържениците, както направи Кийн преди пет месеца, но е размислил, и с право.

Кийн беше обвинен в провокация от собствения си съотборник в Ювентус Леонардо Бонучи, което направи случая още по-възмутителен. Изглежда много италианци дори не схващат какъв е проблемът. Със сигурност не схваща и футболната федерация в страната.

Ръководният орган реши да не санкционира Каляри за отношението към Кийн. И днес расизмът на "Сардиния Арена" продължава да се вихри с пълна сила.

Никой не взима мерки отвъд обичайните незначителни глоби. Няма отнемане на точки, затваряне на трибуни или цели стадиони. Нищо не спира виновниците да продължават по същия начин, липсва и реална мотивация за клубовете да прогонят расистите от трибуните.

След случая с Мойзе Кийн, президентът на Каляри Томазо Джиулини влезе в спор с ТВ анализатора Даниеле Адани, който разкритикува феновете на отбора. Джиулини обвини бившия защитник на Италия, че е самодоволен и че прави несправедливи генерализации.

Клубът реагира по същия начин и след неделния мач и случилото се с Лукаку. "Каляри не иска да омаловажава случилото се снощи, но твърдо отхвърля жестоките обвинения и глупавите стереотипи, които биват наложени за привържениците на Каляри и за хората от Сардиния, които са напълно неприемливи".

Все пак от клуба изразиха готовност да идентифицират, изолират и спрат достъпа на личностите, "чиито действия и поведение са изцяло срещу ценностите, които Каляри поддържа с всичките си инициативи".

Проблемът обаче е далеч по-обширен, расисти има във всеки италиански клуб, на всеки стадион. Някои са дори в италианския парламент. Но защо да се ограничаваме само до Италия? Расизъм във футбола се среща постоянно, по цял свят.

Та нали преди броени дни звезди от Висшата лига като Пол Погба, Маркъс Рашфорд и Тами Ейбрахам бяха подложени на отвратителни обиди в социалните мрежи. Сякаш в най-големите първенства расизмът се ожесточава - това коментира и самият Ромелу Лукаку след изтърпяното срещу Каляри.

"Мисля, че се връщаме назад", пише в част от изявлението си Лукаку.

"Доста играчи в последния месец станаха жертви на расизъм. И с мен се случи вчера. Футболът е игра, на която да се наслаждаваш и не бива да приемаме каквато и да е форма на дискриминация", заявява още белгиецът.

"Дами и господа, годината е 2019 - а вместо да се движим напред, ние се връщаме назад. Надявам се футболните федерации по целия свят да реагират категорично на всички случаи на дискриминация. Социалните платформи (Instagram, Twitter, Facebook) също трябва да работят по-добре с футболните клубове, защото всеки ден виждаш поне един расистки коментар под публикация на цветнокож човек. Говорим за това от години и все още липсват действия".

Естествено, не можем да очакваме футболът някак да реши глобалния проблем с расизма, но може поне да си подреди своята къщичка.

Чрез налагане на адекватни наказания на всички, които обиждат футболисти по стадионите.

"Просто е: идентифицирайте расистите и не ги изхвърляйте за една-две години, издайте им доживотна забрана да ходят на мачове. Нужната технология я имаме. Може да се направи, ако властите го искат. Проблемът е, че всъщност не го искат".

Тези думи са на Масимилиано Алегри и бяха казани след станалото с Мойзе Кийн на стадиона на Каляри. Тогава Алегри още беше треньор на Ювентус, а няколко месеца по-късно изказването му е все толкова трудно за опровергаване.

При цялото внимание, което се отделя на камерите по стадионите, толкова трудно ли е да бъдат набелязани онези, които издаваха маймунски звуци срещу Лукаку?

Футболистът е прав, че по темата се говори от твърде много време, без да има промяна.

Ситуацията е една и съща, защото докато ние казваме "не" на расизма, властимащите казват "не" на всякакви форми на адекватно наказание.

#3 bludniq_sin 03.09.2019 в 12:25:45

Футболът са феновете - не играчите, не клубовете, не политкорелтността. Феновете дразнят противника както могат и в момента в който това спре и феновете двата ат като на театър футболът си отива и остава просто опаковка без стойност. Ако искате направете го като във волейбола-да ръкопляскат по команда от теди джорджо и да викат ония три задължителни възгласи на английски

Новините

Най-четените