Епизодичните изяви на Тотнъм в Топ 4 на Висшата лига вече не са достатъчен стимул. Лондонският клуб иска за постоянно да се установи там. И също така, другата добра новина е, че ако Тотнъм се класира за Шампионската лига, то това ще е за сметка на вечния му лондонски враг - Арсенал.
В Тотнъм имат две много важни причини да са доволни от победата си с 2:1 срещу тима на Арсен Венгер. Първата е самият успех на терена, нещо, което не се беше случвало от доста време срещу Арсенал. И втората е, че Тотнъм все по-убедително показва, че притежава всичко необходимо, за да се бори с Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Челси за лидерските позиции в Англия.
Това обаче не важи за Арсенал. Венгер и компания са на пет точки от 4-ото място и на 7 от Тотнъм, така че задачата им изглежда невъзможна за отбор без характер.
Тотнъм притежава сила и играе целеустремено, все неща, които липсват на Арсенал. Тимът на Андре Вияш-Боаш и преди притежаваше уменията да контролира един мач напълно, а сега показа, че може да печели и по-завързани и напрегнати двубои.
Тотнъм вече записа 12 мача без загуба във Висшата лига. Това е най-доброто постижение на тима от сезон 1984-1985, когато серията продължи 14 мача. Гарет Бейл отново вкара. Но не можем да наречем Тотнъм отбор, който зависи от един човек. Основно заради играта на Ян Вертонген - звездата на тима срещу Арсенал, а и халфовата линия и нападението играят впечатляващо по крилата плюс това организират мощни атаки през центъра.
Все още обаче Тотнъм не е на нивото на Арсенал. При Венгер едно нещо беше сигурно, поне досега - всеки сезон Арсенал участва в Шампионската лига. При Тотнъм това се получаваше когато отборът запише изключително силен сезон. Сега обаче нещата и разпределението на силите се променят.
С помощта на Гарет Бейл Тотнъм набира сила и скорост. И освен това - бруталните уроци, които съдбата поднесе на Вияш-Боаш в Челси са добре усвоени и сега португалецът ги прилага успешно. В Челси Вияш-Боаш получи много трудна мисия от Роман Абрамович - трябваше да преструктурира цялата култура на клуба. В Тотнъм задачата му е по-лесна - само трябва да дооформи успешната формула, която вече е заложена.
В момента Тотнъм е нещо повече от група добри играчи, които играят с ясна цел и се разбират добре. Както обясни Вияш-Боаш, клубът става по-силен във всяка една област. Новата тренировъчна база на „шпорите" е за образец на всички във Висшата лига, а точно там се коват бъдещите успехи.
„Клубът прави големи стъпки в развитието си, както по отношение на инвестициите, така и по отношение на играчите - обясни Вияш-Боаш. - Може би скоро ще станем един от големите клубове в Англия."
Тотнъм усети вкуса на Шампионската лига под ръководството на Хари Реднап, но все още тимът нямаше сили да влезе в Топ 3 във Висшата лига. Сега Тотнъм е пред бившия клуб на Вияш-Боаш - Челси, и това също е допълнителен фактор за мотивация.
А и контузените се завръщат в състава, което обещава силна финална кампания за лондонския тим. Еманюел Адебайор и Муса Дембеле ще са здрави за мача утре от Лига Европа срещу Интер. Важно уточнение.
И съставът на Вияш-Боаш изглежда нареден по естествен начин. Вертонген, възроденият Майкъл Доусън и Стивън Коулкър изграждат защитата, подкрепени от десния бек Кайл Уокър. Юго Лорис се наложи като №1 на вратата. Дембеле и Скот Паркър се оказаха опасни оръжия в овладяването на средата на терена. Гилфи Сигурдсон и Аарън Ленън са много ефективни по крилата, а Люис Холтби се оказа отлично попълнение.
Единствената слабост на Тотнъм в момента е поста на централния нападател, където Джърмейн Дефоу отново загуби титулярното си място, а Адебайор не успява да се впише в плавния стил на игра на тима, който налага Вияш-Боаш.
Но това се компенсира от Бейл, който върви по стъпките на Кристиано Роналдо и от крило се превръща в централен нападател. Дори когато Рамзи беше преместен вдясно за мача с Арсенал, Бейл продължи да напада през центъра, като тормозеше безкрай Мертезакер и Томас Вермален, чийто пропуски в концентрацията се оказаха опасни за тима му.
Първият сериозен тест за Тотнъм е утре срещу Интер, след това обаче големите сблъсъци на домашната сцена са запазени за април - на 13 е мачът с Челси, а на 20 с Манчестър Сити. А да, този месец има и мач с Ливърпул, който също ще е интересен.
Ако всичко върви нормално, през май Вияш-Боаш наистина ще може да каже, че Тотнъм е сред големите клубове в Англия, сега все още се бори за място сред тях.
