Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да викаш за Англия? Егати наказанието!

Английските фенове преживяха доста на Евро 2016, но отпадането от Исландия болеше най-много. За съжаление, те са свикнали вече...
Повече бой, по-малко футбол

Евро `80 в Италия е първият континентален шампионат с групова фаза. В него Англия стартира с равенство 1:1 срещу Белгия в мач, който остава в историята с побоищата по трибуните на стадион „Комунале“ в Торино между хулиганите от Острова и италианските тифози. Мечтите за първото място в групата, водещо до финала, се изпаряват след загубата от Италия с 0:1 след късния гол на Марко Тардели. Победата с 2:1 над Испания в последния двубой не стига за нищо повече от трето място и стягане на куфарите за обратния път към Лондон.
Два важни мача без гол

На Световното през 1982 г. в Испания англичаните, макар и без контузения Кийгън, почват шеметно в групата си с три победи, в това число и тази с 3:1 срещу Франция и гола на Брайън Робсън в 27-ата секунда, който остава и най-бързият в шампионата. Във втората групова фаза обаче англичаните стигат само до две нулеви равенства със Западна Германия и Испания. Не помага и влизането на Кийгън срещу испанците на „Сантяго Бернабеу” в последния половин час, когато Англия се нуждае отчаяно от поне един гол.
Божията ръка на Марадона

Мондиалът в Мексико през 1986 г. се оказва не по-малко злополучен за англичаните. Фиаското на старта срещу Португалия (0:1) и равенството с Мароко (0:0) са последвани от бляскава победа над Полша (3:0) с хеттрик на Гари Линекер. Още два гола на Линекер и един на Питър Биърдсли носят успеха срещу Парагвай (3:0) в осминафиналите. Следващият мач с Аржентина остава в историята със загубата 1:2 след двете фамозни изпълнения на Диего Марадона – първото е прочутата измама с Божията ръка, а следващото с невероятния му финт през цялата английската отбрана. Гуд бай, Мексико!
Крахът на Евро `88

Европейското през 1988 г. се явява една от малкото международни публични появи на английския футбол след трагедията на „Хейзел“ и изхвърлянето на клубовете им от турнирите на УЕФА. Англичаните заминават като фаворити за титлата, но се провалят още в първия мач срещу съседите си от Ейре. Макар и двата състава да се водят от английски мениджъри, ирландците на Джеки Чарлтън триумфират с 1:0 над състава на Боби Робсън. В следващия мач Марко ван Бастен разстрелва албионците три пъти при победата на Холандия с 3:1, със същия резултат е загубен и двубоят с СССР. Не кой знае колко по-успешен е и следващият гастрол на Евро `92: две нулеви равенства с Дания и Франция, загуба от Швеция с 1:2 и отново последни в групата. Тъжна история…
Накрая печелят германците

След световната си титла от 1966 г., Англия никога не е била толкова близо до повторен успех, колкото през 1990 г. Генерацията на Гари Линекер, Пол Гаскойн, Дейвид Плат и Крис Уодъл се класира първа в групата, а след това елиминира, макар и с продължения, Белгия (1:0) и Камерун (3:2). Полуфиналът срещу Западна Германия завършва при 1:1 в редовното време и продълженията, плюс непризнат гол на Плат заради засада. На дузпите Стюърт Пиърс и Крис Уодъл пропускат, докато немците са точни четири пъти поред. След този мач Линекер казва: „Футболът е проста игра. 22-ма ритат топката и накрая германците печелят”.

Германците печелят по същия начин и полуфинала с Англия на Евро `96, когато двата отбора правят 1:1 на „Уембли”. Но Бундестимът вкарва шест дузпи една след друга във вратата на Дейвид Сиймън, докато Гарет Саутгейт изпуска удара си. На Евро 2000 англичаните си го връщат, като бият Германия с 1:0. И двата отбора отпадат още в групата за сметка на Португалия и Румъния. А на световното през 2010 г. германците печелят с 4:1, което е и най-голямата им победа срещу Англия на такива първенства.
Прегрешенията на Бекъм

Възможно ли е да имаш в състава звезда като Дейвид Бекъм, но и той да ти скъса нервите? Правил го е най-малко два пъти на големи финали. На световното през 1998 г., точно когато идва моментът за разплата с Аржентина, Бекъм си изкарва червен картон, след като сритва от легнало положение Диего Симеоне. В намален състав англичаните стигат само до 2:2, и отстъпват на дузпите с 3:4. Бесните фенове и медии си го изкарват именно на младия футболист от Манчестър Юнайтед.

Шест години по-късно на Евро 2004 четвъртфиналната битка срещу Португалия на стадион „Луш” завършва 2:2 след продълженията. При дузпите именно Дейвид Бекъм прави големия пропуск, като изстрелва топката чак на 17-и ред на сектора зад вратата. Бекъм поне взима своя реванш срещу Аржентина на световното през 2002 г., когато вкарва гола за победата с 1:0. Англичаните стигат до четвъртфинала, където отстъпват с 1:2 на бъдещите шампиони от Бразилия.
Проклятието с дузпите

Стигне ли се до дузпи, Англия е дотам. При това не само срещу Германия. На световното през 2006 г. британците завършват първи в групата си, а след това елиминират Еквадор (1:0). Четвъртфиналът с Португалия обаче приключва зле – без гол за 120 минути игра и тежка загуба с 1:3 на дузпите, след три пропуска на Франк Лампард, Стивън Джерард и Джейми Карагър. Същата история се случва и на Евро 2012, пак в тази фаза, само че срещу Италия – 0:0 в редовното време и продълженията, и голям провал при дузпите с 2:4 след две прегрешения на Ашли Йънг и Джо Коул.
Отборът, на който не може да се разчита

Последните две големи първенства – Световното през 2014 г. и Евро 2016 затвърждават тенденцията, че на Англия не може да се разчита. В първия случай отборът на Рой Ходжсън пада до дъното в групата си след две загуби с по 1:2 от Италия и Уругвай, плюс постно равенство без голове срещу Коста Рика. На последното Европейско, отново с Ходжсън начело, англичаните издрапват до второто място в групата, отстъпвайки лидерската позиция на дебютанта Уелс. Всичко свършва по най-лошия начин в Ница, където смелчаците от Исландия постигат страхотна победа с 2:1, макар че Уейн Руни открива от дузпа. Посрамени, англичаните вече чакат Световното в Русия през следващата година с надеждата, че най-сетне ще спечелят титлата. Нещо, в което едва ли дори самите те вярват.

Най-сетне! Националният отбор по футбол на Англия е световен шампион.

Е, вярно, не първия тим, а този за младежи до 20 години. И във финал срещу неособено великата сила Венецуела, спечелен само с 1:0. Но и това е нещо, особено ако си чакал половин век, че и отгоре, а последната ти титла датира от 1966 г.

Няма майтап, оттогава англичаните не са печелили нищо, когато става дума за националния им отбор.

Замисляли ли сте се всъщност що за наказание е това да викаш за Англия, когато се зададе Световно или Европейско първенство?

В България процесът на футболното поангличанване на нашето, по-старото поколение запалянковци, настъпи някъде през втората половина на 70-те и началото на 80-те. Тогава Ливърпул, Нотингам Форест и Астън Вила спечелиха шест пъти поред Купата на европейските шампиони.

В рубриката „Спортни свидетелства“ по „Всяка неделя“ излъчваха репортажи от всеки кръг в Първа дивизия, както тогава се водеше днешната Висша лига. А агитките на ЦСКА, Левски и останалите отбори у нас възприеха визуалните и звукови ефекти именно на английската публика, които виждаха и чуваха по телевизията.

Но докато клубният футбол от Албиона се представяше отлично, националният отбор на Англия го нямаше никакъв.

Въпреки това много български запалянковци си харесаха този тим още от онези два мача на нашите с Англия през 1979 г. Тогава хората на Рон Гринууд разгромиха България с 3:0 в София, а след това дублираха успеха с 2:0 и на „Уембли“. Пристигането на звезди като Кевин Кигън беше възприето като кацане на някаква извънземна цивилизация, и много народ си каза – ето тези са моите хора!

Още повече, че в онези години България така и не можеше да се класира на световно или европейско първенство. Затова викахме за Англия.

Но се оказа, че сме заложили на куция кон. Докато Германия, Италия, Франция, Испания, Бразилия и Аржентина обираха трофеите, и дори Португалия и Гърция успяха да станат европейски шампиони, „нашите“ от Англия ни причиняваха предимно разочарования. А болезнените загуби сипваха сол в раните.

Вижте в галерията какво бяхме принудени да изтърпим дотук.

Най-четените