В събота на свещената трева на „Уембли" ще стъпят едновременно за първи път в историята Челси и Ливърпул. Да, шокиращо, но факт - те никога не са се срещали на великия стадион. Залогът е една неголяма сребърна купа, която за първи път се превръща в съкровена мечта на всеки футболист още преди 141 години.
Купата на Футболната асоциация на Англия е най-старият състезателен турнир в света. Два от марковите тимове на родината на футбола обаче, никога не са се срещали на финал в него. В събота от 19,15 ч Ливърпул и Челси ще оспорят трофея, който няма да донесе само престиж, а може да се окаже и спасителен пояс за сезона им.
През годините между тези тимове не е имало нищо специално. И как да е иначе? Силните години на Челси са преди войните и в първото десетилетие след Втората световна. Ливърпул завзема трайно английския футбол от 60-те до края на 80-те. После идва ерата на Роман Абрамович и... нататък историята я знаем.
Войната започна на 11 май 2003 г., когато Марсел Десаи се извиси и вкара решителен гол в последния кръг от Висшата лига, донесъл 2:1 за Челси срещу Ливърпул. Победата прати лондончани в Шампионската лига за сметка на „червените", а двубоят тогава бе наречен в Англия „20-милионната битка". На толкова се изчисляваха приходите при участие в турнира поне за груповата фаза в онзи сезон.
В края на онзи мач играчите едва бяха разтървани, страстите изкипяха над нормалната точка и бе даден старт на дълга серия люти дербита.
През февруари 2005 г. Жозе Моуриньо пробяга над 80 метра край тъчлинията на стадион „Милениъм" в Кардиф с пръст на устните, казвайки на 40 000 фенове на Ливърпул да мълчат. Челси спечели с продължения Купата на лигата, а обидните жестове на Специалния никога няма да бъдат забравени в Ливърпул. Но след 70 дни, на 3 май 2005 г. дойде сладкото отмъщение. Ливърпул удари Челси в полуфинал на Шампионската лига с „гола-фантом" на Луис Гарсия и стигна финала в Истанбул, където и спечели купата.
Сезон по-късно новият ливърпулски вратар Пепе Рейна бе изгонен на мача в Лондон, след като опита кунг-фу удар по Ариен Робен. А в полуфинала за същата тази Купа на Англия, която чака притежателя си в събота, Ливърпул удари Челси с 2:1. Гарсия пак вкара, а Моуриньо пак изригна. Той никога не губи тихо, нали? И през двете години Челси бе шампион, така че болката бе по-слаба.
Но през 2007 г. тимовете се изправиха в трети пореден голям полуфинал и отново надделя Ливърпул - този път с дузпи, на последното препятствие преди финала в Шампионската лига. Тогава Моуриньо се скара окончателно с омразния му Рафа Бенитес, който го елиминира три сезона поред на прага на големи финали.
Жребият обаче не спря да си играе с новото съперничество. През април 2008 г. Челси най-накрая елиминира Ливърпул на полуфинал в Шампионската лига, с продължения и 3:2 в реванша. Само година по-късно двата отбора изиграха и шедьовъра на турнира, в който след 3:1 за Челси на „Анфийлд" и наглед решен изход, реваншът стана класика. Ливърпул поведе с 2:0 и бе на гол от триумф. Стана 3:2 за Челси, после по невероятен начин 3:4, а в края - 4:4.
Около тези мачове винаги има нещо специално. Отборите са си писнали, а и на неутралните зрители сякаш им се повдига от техните сблъсъци. За 8 сезона Ливърпул и Челси са се срещнали 31 пъти!
В добавка 50-милионният трансфер на ливърпулския идол Фернандо Торес раздели още повече лагерите. Феновете не се обичат, разменят солени и иронични шеги и омразата тлее.
И заради Торес мачът не е за изпускане. Ливърпул спечели последните 4 мача между двата тима, но това няма никакво значение преди битката на „Уембли". Тя е важна. Само 3 дни след нея двата отбора пак ще се срещнат, но на „Анфийлд", в отложен мач от първенството. Там страстите далеч няма да са толкова горещи, но единият отбор ще бъде изгарян от жажда за мъст, след като е изпуснал Купата на Англия в събота.
Търпение. Време до мача в събота почти не остана.
