Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великите треньори правят великия Ювентус

Трапатони, а не Дзакерони, е най-добрият вариант за треньор на „Старата госпожа” Снимка: Getty Images / Guliver
Трапатони, а не Дзакерони, е най-добрият вариант за треньор на „Старата госпожа”

Ювентус отпадна от Лига Европа от Фулъм с 1:4 след 3:1 в първия мач. Да се случваше за пръв път, та да се учуди човек, а то... Европейските издънки на един от най-великите футболни клубове в света вече не са една и две и в четвъртък вечерта тези, които го обичат, трябваше отново да изпитат болка и унижение, а многократно битите от него комплексари получиха нов повод за злорадство.

Ако погледнем скорошната история на евроучастията на Ювентус, единственото прилично представяне за десет години назад остава загубеният с дузпи от Милан финал на Шампионската лига през 2003 г.

„Старата госпожа" се превърна в „клиент" на испански клубове от средна класа, отпадайки три пъти от Депортиво (Ла Коруня) и веднъж, но особено болезнено от Селта с потресаващото 4:0 в реванша като гост.

Всъщност резилът във Виго от 2000 г. поразително напомня на вчерашния в Лондон. И тогава също Юве играеше за Купата на УЕФА, беше победил в първия мач и изглеждаше сигурен четвъртфиналист. И тогава, както и сега, торинци помогнаха на един малък отбор да стане голям поне за малко.

Проблемът е, че издънката се повтаря, без ръководството на Ювентус да си е взело поука и както тогава Анчелоти, така и сега Дзакерони няма да бъде уволнен.  Историята е категорична, че Ювентус е успешен само тогава, когато има истински голям треньор начело.  

Клубът печели първите си европейски отличия - Купата на УЕФА през 1977, КНК през 1984 и КЕШ през 1985, в периода на управление на Джовани Трапатони от 1976 до 1986. По това време е установена и истинска хегемония в „калчото" - 6 титли за 10 години! След напускането на Трап идват няколко празни сезона, за да се завърне той и да донесе две нови купи на УЕФА през 1990 и 1993.

През 1994 „Мистер" отива в Байерн и е заменен от все още неособено известния Марчело Липи, който става велик треньор в Юве и донася 3 титли за 5 години, втората купа на европейските шампиони през 1996 и финали в следващите два сезона на Шампионската лига.

През 1999, подобно на Трапатони 13 години по-рано, Липи е изкушен от парите на Морати и предизвикателството да постигне нещо с безнадеждния по това време Интер и освобождава поста. Сензационно е назначен треньорът на Парма и доскорошен футболист на Милан Карло Анчелоти, който се дъни грозно, но прословутото търпение на фамилия Аниели го оставя на поста цели два сезона.

Слава Богу, през 2001 Липи се завръща като блуден син, за да донесе нови две титли и финал на Шампионската лига, преди да поеме националния отбор, за да го направи световен шампион.

На негово място идва друг гигант в треньорската професия - Фабио Капело, който печели последните засега „скудети" през 2005 и 2006. След скандала „Калчиополи" обаче славният клуб бе изхвърлен в Серие В. Решението може би е справедливо, когато става въпрос за уговорени мачове, но аршинът не бе еднакъв за всички замесени, като Милан, Фиорентина, Лацио и Реджина получиха много по-леки наказания.

На всичкото отгоре се стигна до абсурда да бъдат отнемани двете вече спечелени титли. Никой не можеше обаче да отнеме радостта от тях на 30% от населението на Италия и на още милиони привърженици на Юве по света. Италианската футболна федерация се саморазправи безмилостно със „старата госпожа" и подари едната титла на Интер, който на терена не можа да се пребори за това цели 17 години!

Задаващата се нова хегемония на Ювентус бе прекъсната, за да се даде шанс на Интер да започне такава и той се възползва отлично от това с още три „скудети" в последните три години.

Междувременно Юве трябваше да мине през чистилището на Серие B, започвайки сезона с 9 точки пасив, но първото място беше постигнато категорично под ръководството на бившата звезда на отбора Дидие Дешан, който скоро бе извел Монако до финал в Шампионската лига. След това дойде новият крайно погрешен ход на ръководството на клуба, което не задържа френския специалист и назначи Клаудио Раниери.

След два сухи сезона дойде нов експеримент с  абсолютно неопитния Чиро Ферара, последван от поредния треньор без манталитет на голям шампион  - Алберто Дзакерони.

Въпреки че няма успехите на Милан на международната сцена и че печели своите две купи на европейските шампиони с интервал от 20 и 30 години след Интер, Ювентус  си остава най-големият клуб в  Италия. Неговите футболисти първи получават правото да носят на фланелката си звездата за 10 титли и са единствени с две звезди за 20. Те ще бъдат и първите, които ще сложат третата звезда, независимо дали броим оттук нататък от 29 „скудети" или от 27 заради двете отнети на заседателната маса. Двата им големи съперника от Милано имат едва по 17 титли, ако броим административното „скудето" на Интер от 2006 г.

Смазващото превъзходство на Ювентус на домашната сцена несъмнено е причина клубът да бъде мразен от най-много хора, така както е обичан от най-много. Другият му проблем в очите на 70% от населението е, че по традиция е свързван с най-богатата фамилия в Италия, както и с интелектуалния елит, което няма как да се хареса на простолюдието. Но по принцип на големите и силните им е все едно дали са мразени...

Кога „старата госпожа" ще излезе от европейската посредственост зависи само от това кога тя ще получи отново своя голям треньор. Доколкото Липи и Капело са ангажирани с борбата за световна титла през лятото с отборите на Италия и Англия, а Дешан не успя да намери общ език с ръководството на Юве, най-добре е Мистер Трапатони да се завърне от Ейре и всичко ще дойде на мястото си.

Защото подобно на буйния расов жребец и великият клуб не може да бъде овладян от посредствен ездач!

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените