Все още тифозите на Ювентус си спомнят със свити сърца контузията на Алесандро Дел Пиеро през 1998 г.
В един злополучен мач срещу Удинезе, фатално влизане на защитника Марко Занки лиши "бианконерите" от техния лидер за следващите девет месеца.
Тежката травма беше повратен момент както в кариерата на самия Алекс, така и за Ювентус като цяло - защото всъщност отборът загуби завинаги един футболист и придоби друг, различен от предишния.
Феноменалната скорост и експлозивност изчезнаха, но отстъпиха пред интелекта и зрелостта.
Преди случилото се Дел Пиеро беше може би най-добрият в света, но се трансформира във футболист, който повече подобрява целия тим, вместо да привлича цялото внимание върху себе си.
Години наред историята на легендарния нападател караше феновете да мечтаят за подобен ренесанс след тежки контузии на други футболисти.
За съжаление, далеч по-честите примери са обратните и редица прекрасни таланти са съсипвали кариерите си с черно-белия екип заради здравословни проблеми.
Клаудио Маркизио, Пол Погба, Пауло Дибала и Федерико Киеза са сред тези, за които публиката има защо да съжалява - тъй като можеха да постигнат доста повече, ако не бяха травмите им.
В същия контекст, прецедентът с Игор Тудор се отличава особено силно и особено болезнено.
Името на Тудор е актуално заради треньорския му период начело на Юве, който приключи доста нещастно. Той беше уволнен, след като навъртя осем поредни мача без победа.
Определено на хърватина не му се получи при "бианконерите" в ролята на старши треньор и той се задържа само няколко месеца.
Но някога Тудор беше изключително класен и енергичен защитник, който изкара най-силните години от кариерата си именно в Ювентус.
Футболният му път стигна до задънена улица заради ставна инфекция, останала до голяма степен мистериозна за широката публика.
Невидим враг разяждаше Тудор в продължение на няколко години и му причиняваше не само физическа болка, но и поредица от психологически удари.
На хърватския централен бранител му се падна да играе в един от най-драматичните периоди в историята на "старата госпожа", в който драмата идваше от осъзнаването колко повече можеше да постигне отборът под ръководството на Марчело Липи.
Тудор олицетворяваше мощта, която трябва да притежава един защитник. Висок, силен, авторитетен, страхотен във въздуха, с отлични пасове на далечно разстояние и постоянно опасен при статични положения пред чуждата врата, той притежаваше неоспорима класа.
От друга страна, често получаваше картони за твърде агресивния си подход, а може би по-сериозният му недостатък беше липсата на особен финес при обработването на топката.
Треньорът Липи обаче знаеше как да го използва, за да подчертае силните му страни, а не слабите.
През декември 2001 г. Тудор контузи глезена си. В началото не изглеждаше като нещо сериозно и лекарите отчетоха само натъртване на ставата и малка част от мускулната тъкан.
Месец по-късно футболистът продължаваше да изпитва болка и журналистите вече търсеха пояснение от клуба какво се случва - тъй като не изглеждаше възможно едно просто натъртване да го измъчва толкова дълго.
Un grande difensore in una grande Juve. Auguri a Igor #Tudor che oggi compie 39 anni! ⚫️⚪️ 🎂 pic.twitter.com/XCs8x0HmIc
— JuventusFC (@juventusfc) April 16, 2017
През февруари 2002-ра медицинският щаб на Ювентус за първи път призна, че контузията вече е податлива на рецидив и не е ясно кога Тудор ще може да се завърне.
Той заигра отново през март и впоследствие взе участие в 14 мача, но често изпитваше остра болка, която се обясняваше с възстановяването на тъканите и проточилия се период извън терена.
Макар и основен защитник на Хърватия, Игор Тудор не попадна в състава за Мондиал 2002 г. и това всъщност не беше изненадващо.
В месеците преди световното първенство бранителят играеше сковано, притесняваше се от физическите сблъсъци и от допълнително натоварване на проблемния глезен.
При него се появи и психологическа бариера заради възможното възобновяване на болката, която го мъчеше от зимата на онзи сезон 2001/02.
През следващите три години играчът претърпя три операции на глезенната става - в Нидерландия, Италия и Белгия.
Клубът не разкриваше много подробности пред пресата и се ограничаваше до съобщения, че става въпрос за продължително възстановяване на мускула и хрущяла.
Честото пропускане на тренировки и мачове взе да се отразява на физическото състояние на Игор Тудор, който се трудеше много, за да си върне титулярното място, но след поредното завръщане настъпваше нов период на отсъствие.
Окончателният удар върху него беше една почти цяла година извън игра по време на периода на скандала Калчополи.
Последната му операция през август 2006-а го извади от сметките за 312 дни.
Показателно е, че още преди това формата му беше спаднала дотолкова, че Ювентус го преотстъпи на Сиена, където той да опита да си върне кондицията.
Наем в Сиена, година без футбол и опити на Юве да прекрати договора на футболист, който е станал безполезен - едва ли някой си е представял, че така ще приключи кариерата на един толкова брилянтен защитник.
Но за жалост не му оставаше друго, освен да изчака договорът му да свърши и да се завърне в родния Хайдук Сплит, и то още преди да е навършил 30 години.
За Хайдук защитникът успя да изиграе осем мача, но болката продължаваше да го преследва и той обяви оттеглянето си от терените на 22 юли 2008 г.
Каква беше същинската причина за неговия хроничен проблем?
Хърватското издание "Спортске новости" първо внесе яснота по въпроса, след като Тудор вече беше окачил обувките.
Оказа се, че при травмата в глезена през декември 2001 г., лошо лечение е довело до това Игор да развие инфекция.
През следващите пет години тази инфекция е обхванала почти цялата дясна става, чак до основата на глезена.
Бактериалната инфекция може да бъде доста по-опасна от обичайните футболни контузии като разкъсани връзки или мускулни разтежения.
Инфекцията причинява упорита болка заради гной в костта или увредената става, а лекарите невинаги осъзнават веднага причината - и първоначално са склонни да обяснят болката с възстановяване от първоначалното нараняване.
От Ювентус така и не разкриха за каква инфекция става въпрос, а и Тудор беше ограничен до това да казва, че има болки и че няма търпение да се възстанови възможно най-бързо.
Но измъчван ли е все още хърватинът от същите болки?
Такова нещо не се забелязва и се виждаше, че той е активен по време на тренировките, докато беше начело на Ювентус. Участваше в упражнения с топка, отправяше удари и центрирания.
Логично, преживяното го караше да бъде особено загрижен за играчи като Глейсон Бремер и Хуан Кабал и за него беше важно да демонстрира, че те продължават да бъдат част от отбора, въпреки дългите им отсъствия.
По същата причина Тудор не бързаше да обявява някого за излишен и да призовава клуба да прочиства състава.
В началото на треньорския му период в Торино имаше достатъчно обнадеждаващи сигнали - но дълбоката криза в клуба в крайна сметка взе още една треньорска глава.
Така Юве вече три пъти уволнява Игор Тудор - веднъж като футболист, веднъж като помощник-треньор на Андреа Пирло и веднъж като старши треньор.
