Вероятно това е синдромът на българския футбол. Или просто е най-добрият начин да се изкара някой лев под масата с пари на ръка за мениджъри и подобни. Или пък е недоверие в собственото производство...
Може и да става дума за недобра преценка на качествата на играчите.
Кой знае.
Но в четвъртък вечер два от трите ни отбора се представиха трагично в първите си мачове от кръга в Лига Европа, а третият - Ботев, малко живна на фона на общото си състояние.
В ЦСКА явно е време някой да обясни, че човекът Стивън Сънди* всъщност не се казва Стефан Неделев и няма причина да бъде чакан повече да се развива. Той няма да го направи, защото е вече на 25, не е успял да избуи във втородивизионния испански Нумансия и израелския Бней Шахин, та каква е логиката да бъде налаган тук?
Стивън Сънди обаче яде мястото на някой Стефан или някой Неделев. В ЦСКА почнаха титуляри едва четирима българи срещу Зимбру. Селекция, надграждане... От привлечените 12 футболисти общо 10 са легионери от Кабо Верде, Люксембург, Бразилия, Холандия, Суринам и вероятно още някое кътче на планетата, за което сме чували от National Geographic.
Как да има гръбнак този отбор? Имал нужда от обиграване, твърди треньорът. Но как да обиграеш сбирщина от 12 нови? Така е всяка година - взимат се по един отбор пътешественици, половината от които си отиват по Нова година, а следващите - през лятото, и пак...
Насреща Зимбру - отбор, изпъкващ най-вече със среден ръст като на диагонал във волейбола, си се държа съвсем прилично с 15 молдовци в групата от 17 футболисти. Без скъпи чужденци, въпреки че определено клубът е богат. Наскоро завърши нов стадион, за който ЦСКА и останалите български тимове само мечтаят.
Но не сканира за таланти из Кабо Верде.
Новият треньор на Литекс Краси Балъков също е почитател на тъмните и екзотични багри в играта на отбора - пусна само четирима българи (съвпадение - и тук трима са защитници, както и в ЦСКА) срещу унгарците от Дьошдьор.
Те пък излязоха с 9 унгарци в стартовия състав и си биха с 2:0 в Ловеч. Без Косоко и колумбийско нападателно дуо. С високи и здрави момчета, които явно добре се познават и правят отбор, който поне има някакъв колективен дух.
За класа е нелепо да говорим, когато става дума за II квалификация на Лига Европа. И при Зимбру и Дьошдьор, и при нашите. Но поне да видим строеж на отбори. Не запълване на тимовите листи.
Ботев, донякъде от неволята, но и не само, пусна повечко българи (шестима) и победи. Не че има връзка между това колко сънародници са играли на терена, футболът отдавна е глобализирана до лудост игра.
Просто повод за размишление. Не е ли по-логично да създадеш гръбнак от свои, към които да добавяш всяко лято по 1-2 силни попълнения от вън? Особено, когато говорим за дълбока финансова криза.
Особено болезнено е при Литекс, където школата работи и има таланти, готови за изява. При предишните треньори те получиха шансове за изява, но при Балъков засега мястото им е на скамейката.
В ЦСКА нещата са ясни. Пари няма, клубът е в ръцете на спасители и всеки лев е ценен - официална версия - но за 12 месеца са привлечени около 25 чужденци, от които половината вече си тръгнаха и, очаквано, със скандали и потенциални дела за пари срещу клуба.
На терена хаос и хора, които не се познават. В офисите - дела срещу бившите такива, които са разнасяли фланелката за някое евро отгоре.
Не че българите се натягат повече или са по-класни. Просто в тях има смисъл да инвестираш, идват от твоите школи, податливи са на указания, познати са ти като манталитет, знаят от А до Я и обстановката тук.
Няма нужда да ги адаптираш, обиграваш или каквото там правят в клубовете.
Стратегия.
*Нищо лично към тъмнокожото момче в халфовата линия на ЦСКА, просто името му Стивън Сънди е удобно за игра на думи - Стивън е Стефан, а Сънди в превод е неделя.
