От детските ми години имам следната представа за играта, наречена футбол: единадесет здрави и прави мъже, опитващи се с поредица от пасове да достигнат противниковата врата, където да нанесат удар и да отбележат гол. Същевременно съперникът им пречи къде с преса, къде с шпагати, къде с подлички номерца.
Какво виждаме в наши дни? Овълчени от жаждата си за трупане на парични средства, функционерите от ФИФА и УЕФА, чрез въвеждане на нови правила и потъпкване на стари стойности, превърнаха футбола в бутафория и клоунада. Всеки нормален мъж би предпочел да гледа истинската, неподправена битка в английското първенство, отколкото сиропираните и глазирани лигавщини в турнира на богатите. Там за добри съдии се считат такива като доказания престъпник Масимо Бусака, който успя да окепази едно здраво футболно съперничество с тенденциозна свирка, лансираща "правилния" за УЕФА отбор, отбора-реклама на Шампионската лига. Остават безрезултатни напъните ми, за да си спомня кога за последно съм гледал мач, в който футболист е бил изгонен заради стремежа си да отбележи гол. За господата функционери обаче е важно да градят положителен имидж, да толерират отбора "цък-цък", да бутат напред триото гноми - Меси, Шави, Иниеста.
Мерси, УЕФА, запази този футбол за себе си!
Силно се съмнявам, че Барса би демонстрирала такъв стил в Лигата, ако в предишния уикенд е гостувала на Бирмингам например, а не е ходила на екскурзионно летуване из Испания. Условието е на мача със "сините" да реферира и британски арбитър. Ето това ще бъде истинско зрелище! Тогава да видим кон боб яде ли, магаре трева пасе ли...
Интересно би било и как субекти като Трифон Иванов, Вини Джоунс и Нийл Ръдък биха се вписали в съвременната футболна реалност. Как публиката би възприела фирмените им шпагати, дърпания в наказателното поле при корнери и мачкане на съперника до последно. Особено ако всичко това е насочено срещу всеобщите любимци - напудрения Кристиано и хилавия Лео. Сещам се и за уникалното проникновение на Венци Стефанов: "Футболистите ги ритат по краката, жените на друго място. Да не е ставал футболист, а архитект".
Така че, долу ръцете от Играта, балет-майсторите на сцената, гладиаторите на арената!
Нека на по чаша бира си спомним за всички изпечени, калени бойци и футболни класики, недокоснати от меркантилните ФИФА и УЕФА, за двубоите, изтъкани от спортна злоба и мъжка сила!
