Най-високият водопад в България не е този, който повечето хора биха посочили.
Нови научни измервания показват, че първенецът сред българските водопади е сравнително малко известното Дяволско пръскало в Стара планина, а редица популярни природни забележителности се оказват с различна височина от широко разпространената в туристическите справочници.
До тези изводи достига екипът на проекта "Регистър на водопадите в България", който събира и проверява данни за водопадите в страната чрез единна научна методика. За работата на специалистите разказа Nova.
Райското пръскало се смяташе дълго време за най-високия постоянно течащ водопад в България (124,5 м). Неговият статут е официално скрепен през 1965 г., когато водопадът и районът около него са обявени за защитен природен обект. А в учебниците той е посочен като най-високия водопад в България и на Балканите със своята височина от 124,5 метра.
За по-висок от него дълго време се признаваше единствено временният (непостоянен) водопад Врачанска Скакля (141 метра), който обаче пресъхва през лятото.
Сега обаче това се променя.
Според последните измервания Дяволското пръскало по северните склонове на връх Ботев е високо 202,5 метра, което го прави най-високия водопад в България.
След него се нареждат Видимското пръскало със 159 метра и Врачанска Скакля със 139,2 метра. Райското пръскало, което традиционно се смята за рекордьор, е измерено на 127,6 метра.
"След като един водопад, който е най-високият в България, никой не знае за него, какво остава за останалите природни обекти", коментира пред Нова телевизия планинският водач Момчил Цветанов, който участва в проекта.
Регистърът показва и любопитни размествания в класациите по отделните планини. Данните сочат, че Стара планина доминира убедително с трите най-високи водопада в България:
- Дяволско пръскало - 202,5 м
- Видимско пръскало - 159 м
- Врачанска Скакля - 139,2 м
В Рила първенец остава Рилска Скакавица (92,1 м), следвана от Малка Скакавица (76 м) и Безименен водопад (52,9 м).
Любопитно е, че Родопите изпреварват Пирин по височина на водопадите.
Най-високият родопски водопад е този край село Безводно (56,9 м), следван от Сливодолското падало (49,2 м) и Орфей (42,6 м). В Пирин лидер е Мечкулският водопад с 51,3 м, а след него се нареждат два безименни водопада с височина съответно 29,9 и 26,1 метра.
Една от основните цели на проекта е да коригира неточности, които с години се преповтарят в туристически издания и интернет публикации.
Сред най-показателните примери е Самодивското пръскало край Девин по екопътеката Струилица - Калето. Дълго време височината му е посочвана като 70 метра, но новите измервания показват, че водопадът всъщност е висок 40,3 метра.
"Много неща в туризма винаги са стояли така. Знаеш, че нещо е по определен начин, обаче не можеш да кажеш кой го е казал, защо го е казал и как го е измерил", посочва Цветанов.
Подобна корекция е направена и при Бачковския водопад в Родопите. Според разпространените данни той е висок около 10 метра, но измерванията на екипа показват височина между 18 и 19 метра.
"Доста по-различно от това, което хората са написали", отбелязва Цветанов, като допуска, че част от старите измервания са били повлияни от водните пръски и особеностите на терена.
За да избегнат подобни неточности, учените използват утвърдена методика с лазерни далекомери и геодезически инструменти.
"Тук става въпрос за числа. Тези числа, като се измерят и обработят правилно, те са верни", казва ръководителят на проекта доц. Борислав Александров от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Освен измерването на височината, екипът изследва и геоложките особености на районите около водопадите. При Самодивското пръскало например са проучени вулканските скали и системите от пукнатини, които са изиграли важна роля за формирането на водопада.
Учените обръщат внимание и на въпроса какво всъщност представлява водопад. Според доц. Ахинора Балтакова от Геолого-географския факултет на Софийския университет за определянето му съществуват конкретни научни критерии.
"По долината трябва да има прагове. Точно по тези прагове се образуват водопадите. Горната част на водопада обикновено се дефинира по един ръб, а долната - там, където има чупка в склона", обяснява тя. По думите ѝ за водопад се приема участък със среден наклон на склона от поне 30 градуса.
Според климатолога Христо Попов проектът има значение не само за туризма, но и за научните изследвания.
Част от водопадите се намират в райони, за които липсват достатъчно климатични, хидроложки и метеорологични данни.
"Това е големият принос на този проект", посочва той.
Работата по регистъра продължава, като специалистите обхождат обекти в цялата страна, проверяват съществуващата информация и откриват нови водопади на слабо проучени места.
Амбицията на екипа е всички събрани данни да бъдат публикувани в специализиран онлайн регистър с отворен достъп, който постепенно да се превърне в най-пълната база данни за водопадите в България.
